ДНК от 1836 г. разкри нов вид хималайски панголин

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Един почти 190-годишен музейен екземпляр помогна на международен екип да реши объркана зоологическа загадка. Живеещите в подножието на Хималаите панголини не са просто местна разновидност на китайския панголин, а отделен вид, за който още през 1836 г. е предложено името Manis aurita. Заключението е публикувано в рецензираното списание Communications Biology и има пряко значение за опазването на едни от най-интензивно трафикираните диви бозайници.

Панголините са лесно разпознаваеми по припокриващите се рогови люспи, дългата опашка и силните нокти, с които разкопават мравуняци и термитници. Същите люспи обаче ги превръщат в цел на незаконната търговия. Когато конфискуваният материал е раздробен и липсва цяло животно, често е трудно да се определи от кой вид и от кой район произхожда. Затова точната граница между видовете не е само въпрос на име — тя определя как се оценява рискът за популациите и къде трябва да бъдат насочени мерките срещу бракониерството.

През 2025 г. друга група учени предложи хималайската линия да бъде описана като Manis indoburmanica. Тя се различава генетично от китайския панголин Manis pentadactyla и обитава южните склонове на Хималаите в части от Непал и Северна Индия. Остана обаче нерешен исторически въпрос: дали това наистина е ново име, или същото животно вече е било описано преди близо два века.

Ключът се оказал лектотипът — музейният екземпляр, който служи като официална отправна точка за старото име Manis aurita. Той се пази в Природонаучния музей в Лондон и датира от 1836 г. Учените успели да извлекат и секвенират ДНК от него. Сравнението показало, че историческият екземпляр принадлежи към същата хималайска линия, която наскоро е наречена M. indoburmanica.

Според правилата на зоологическата номенклатура по-старото валидно име има предимство. Така Manis aurita се връща в употреба, но вече като самостоятелен жив вид, а M. indoburmanica става по-късен синоним. Това е „преоткриване“ в таксономичен смисъл: животните не са били неизвестни на местните хора, а научната им принадлежност е била скрита от неточна класификация.

Екипът не разчита само на един генетичен тест. Изследването съчетава геномни данни с измервания на черепа и външните особености от музейни и съвременни екземпляри. Анализите разделят хималайската линия от китайския панголин и оценяват, че двете са се раздалечили преди приблизително 1,8 милиона години. Данните сочат продължителна изолация и само ограничен обмен на гени с близки видове.

Има и видими, макар и не драматични разлики. Хималайският панголин е описан като по-едър, с по-дълга опашка и по-малки уши от китайския. Известните им ареали също не се припокриват. Но подобни белези могат да бъдат трудни за използване при отделен екземпляр, а при конфискувани люспи почти изчезват. Именно тук генетичните маркери могат да помогнат най-много.

Ако ДНК от иззети люспи бъде сравнена с референтни данни, властите биха могли да определят кой вид е бил убит и да очертаят районите с най-силен натиск от лов. Същата яснота е важна и при програми за връщане на животни в природата: пускането на погрешен вид извън естествения му ареал може да създаде нови проблеми вместо да възстанови популация.

Тази история показва и защо старите природонаучни колекции са активна научна инфраструктура, а не просто витрини. Редките животни трудно се откриват и пробовземането от тях може да е нежелателно или невъзможно. Музейните екземпляри съхраняват сведения за места и популации, които днес са силно променени, а съвременните методи могат да извличат информация, недостъпна за изследователите, които са ги събрали.

Новото име само по себе си няма да спре незаконната търговия. Необходими са теренни проучвания, по-добро картографиране на ареала и отделна оценка на природозащитния статус на M. aurita. Но без точна таксономия дори броенето на видовете може да прикрива реален спад. В този случай парче тъкан, запазено от 1836 г., дава на съвременната природозащита по-точна мишена.
То показва и как историческите образци могат да променят решенията за опазване в настоящето.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.