Димитър Съселов: българинът зад първата екзопланета, открита чрез транзитния метод

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Малко български учени имат толкова пряко отношение към един от най-големите въпроси на съвременната наука — сами ли сме във Вселената. Димитър Съселов, роден през 1961 г., е професор по астрономия в Харвардския университет и директор на Харвардската инициатива за произхода на живота. Той е сред учените, превърнали търсенето на планети около други звезди от теоретично упражнение в точна наблюдателна наука, и е автор на едно от откритията, поставили началото на съвременната екзопланетология.

Съселов учи в основното училище в Несебър и в гимназията в Бургас, преди да постъпи във Физическия факултет на Софийския университет. Там защитава докторска степен по физика през 1988 г. Малко след това получава докторска степен по астрономия и от Университета в Торонто (1990 г.) — стъпка, която отнема години заради ограниченията пред пътуванията в комунистическа България и става възможна едва след промените в Източна Европа в началото на 90-те. През 1991 г. постъпва в престижния Център за астрофизика „Харвард — Смитсониън“, като от 1998 г. е и професор по астрономия в Харвардския университет.

Изследванията му се съсредоточават върху взаимодействието между лъчение и материя — от пулсиращи звезди до атмосферите на планети около други слънца — и върху въпроса какви условия правят възможен прехода от химия към живот.

През юли 2002 г. екип, ръководен от Съселов, обявява откритието на OGLE-TR-56b — планета на около 5000 светлинни години от Земята, в съзвездието Стрелец, чието съществуване е потвърдено в началото на 2003 г. Тя е първата екзопланета, открита чрез транзитния метод — засичане на слабото и периодично затъмняване на звезда, когато планета премине пред нея. На същия метод разчита и мисията „Кеплер“ на НАСА, в която Съселов е съизследовател, а по-късно и мисията TESS, изстреляна през 2018 г.

Работата с данните от „Кеплер“ довежда екип на Центъра за астрофизика „Харвард — Смитсониън“, в който участва Съселов, до откритието на Kepler-10c — скалиста планета на около 560 светлинни години от Земята, в съзвездието Дракон, с маса около 17 пъти по-голяма от земната. Обявена официално през юни 2014 г., тя стана известна с прозвището си „Годзила на Земите“, дадено ѝ от самия Съселов в прессъобщение на центъра (тук в превод от английски): „Това е Годзилата на Земите! Но за разлика от филмовото чудовище, Kepler-10c има положителни последствия за живота.“ Според него откритието показва, че скалисти планети могат да се образуват много по-рано, отколкото се е смятало — „а щом можеш да направиш скали, можеш да направиш и живот“.

 

 

Тази логика стои и в основата на Харвардската инициатива за произхода на живота, която Съселов основава и ръководи — интердисциплинарна програма, свързваща физици, химици и биолози около въпроса как неорганичната химия на млада планета преминава в първите форми на живот. Съселов е и старши научен съветник в Институт „Радклиф“ за перспективни изследвания към Харвард. През 2012 г. публикува книгата „The Life of Super-Earths“ („Животът на свръхземите“), в която обяснява за широка публика какво разкриват откритите дотогава екзопланети за възможностите за живот отвъд Слънчевата система. През 1999 г. получава стипендия на фондация „Алфред П. Слоун“, а по-късно е и член на Съвета по космическа сигурност към Световния икономически форум.

Значението на работата му за световната наука в тази област е огромно. Транзитният метод, чието начало поставя OGLE-TR-56b, по-късно се превръща в основния инструмент, чрез който мисиите „Кеплер“ и TESS откриват хиляди планети около други звезди. Откритие като Kepler-10c показва нещо друго — че въпросът „къде другаде може да възникне живот“ вече може да се задава с конкретни данни, а не само с предположения. Самата Инициатива за произхода на живота е опит тази наблюдателна работа да се свърже с лабораторни изследвания на химията, довела до живота на Земята — област, в която според самия него все още няма установен отговор, а само конкуриращи се хипотези.

Извън тесните академични кръгове Съселов представя тези идеи и пред по-широка публика — сред лекциите му са изяви на конференциите TED и DLD и на Световния икономически форум в Давос, където е бил и член на съвета му по космическа сигурност. Това го прави рядък случай на учен, който едновременно ръководи наблюдателна програма от световна величина и превежда резултатите ѝ на език, разбираем извън тесния кръг на специалистите.

Въпреки работата си далеч зад океана и големите успехи в чужбина, Съселов не скъсва връзката си с родината. През декември 2013 г. той се завръща в Софийския университет — този път като гост, а не като студент. Изнася публична лекция на тема „Други земи в Галактиката“, участва в семинар за екзопланетни изследвания във Физическия факултет и представя българското издание на книгата си в Столична библиотека. За българската научна общност той остава пример за учен, тръгнал от Несебър и Бургас, за да застане сред водещите изследователи на на един от най-фундаменталните въпроси, вълнуващи човечеството – дали Земята е единственият дом на живота във Вселената.

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.