Отговорете бързо! Колко раздели (табове) сте отворили едновременно в интернет браузъра си, докато четете тази статия?

Голям е шансът да са повече от един. Вероятно едновременно четете новини, проверявате пощата си, сменяте моментния си статус във Фейсбук, четете новите теми в някой форум, играете на игра (например – шахмат), чатите с колега, а в същото време… слушате музика или хвърляте едно око на телевизора, или пък давате ухо на телефона, по който разговаряте с някой приятел, който ненадейно прекъсва онлайн активността ви. Освен това, може да ядете или да пиете нещо… А около вас може би подскача домашният котарак.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Като се има предвид все по-нарастващата гама от цифрови развлечения на разположение, многозадачността е по-голяма от всякога. Според експертите, когато природата е създавала мозъците ни,тя не е могла да предвиди това тяхно претоварване с толкова много информация, постъпваща едновременно он-лайн и оф-лайн . Ето каква е цената, която заплащаме: претоварване на вниманието, замъгляване на мозъка, по-слаба концентрация и накрая – по-слаба продуктивност. В многозадачността има само недостатъци според професора по комуникации от Станфордския университет Клифърд Нас.

Борейки се с няколко задачи едновременно…

„Нашата способност да извършваме сложни задачи като четене и изобретяване на лъжи стимулира работната ни памет. Краткосрочната памет, вниманието и познавателния контрол играят своята роля при обработването на постъпващата в мозъка информация. Всички тези процеси имат своите граници. Но мултитаскерите, които едновременно превеждат текст, слушат музика и чатят с колега, не искат да повярват, че мозъкът им не може дълго време да се справя с едновременната обработка на всичката постъпваща информация.”, пише проф. Нас в своята книга „Човекът, който излъга своя лаптоп. Какво можем да научим от машините за човешките взаимоотношения?“

Когато ние се занимаваме едновременно с много неща, мозъкът ни се опитва бързо да  превключва от една дейност към друга и от един информационен поток към друг, а това се оказва изключително трудно. И, за разлика от повечето умения, справянето с многозадачността не става все по-лесно, колкото повече имате опит с нея. Изследване, направено през 2009 г., показва, че честото занимаване с много задачи едновременно е по-лошият вариант. По-добрият е да се концентрирате по възможност върху по-малко задачи едновременно. 

Мозъкът на често практикуващите мултизадачност зле филтрира неподходящата и излишната информация. Когато се двоумят върху каква информация да се концентрират, те често избират да обърнат по-голямо внимание на страничната информация. Освен това, мозъкът се мъчи да изтегли различна по обем информация от краткосрочната и от дългосрочната памет в работната памет.

Отдръпнете се от интернет!

Нас и колегите му все още не са сигурни дали мултитаскингът прави хората по-разсеяни и дали неспособността на някого да се съсредоточи не е вродена. Едно нещо е сигурно – примамливото изкушение да се захванеш едновременно с много задачи е почти непреодолимо. Мозъците ни търсят новото, а компютрите, мобилните устройства и уеб сайтовете експлоатират човешките инстинкти. Така наличието на компютри и интернет се оказва проклятие. Технологията дава възможност да се правят безброй дейности наведнъж и хората бързат да опознаят интернет средата по-рано от всякога – още в детска възраст.

На една група от свои студенти изследователите предложили по 100 долара, за да не ползват интернет в рамките на една седмица. Но успели да убедят само няколко души.

Важно е да знаете, че когато почувствате мозъка си като „изпържен”, е хубаво да се отделите за известно време от интернет, от информационната среда, и да си починете, да се поразтъпчете, да си вземете душ или чаша чай…Това, разбира се, означава, че няма да кликнете ТОЧНО СЕГА и ВЕДНАГА върху всеки нов файл в своя любим сайт.

Превел: Неделин Бояджиев

http://www.livescience.com/health/digital-overload-brains-struggling-attention-101108.html