Дърветата могат да поемат въглерод дълго след като сезонният им растеж е спрял

 

Горите често се описват като едни от най-важните съюзници срещу климатичните промени. Причината е ясна: дърветата поглъщат въглероден диоксид от въздуха и заключват част от него в дървесината си за десетилетия, векове, а понякога и за много по-дълго. Ново изследване обаче показва, че връзката между поглъщането на въглерод и реалния растеж на дърветата не е толкова проста, колкото често се приема.

Екип от учени установява, че дъбовете могат да продължат да фотосинтезират и да усвояват въглероден диоксид дълго след като сезонният им растеж вече е приключил. Това е важно, защото много климатични модели правят мълчаливото предположение, че повече фотосинтеза означава и повече нова дървесина. А именно дървесината е дълготрайният „резервоар“, в който въглеродът остава заключен за по-дълго.

За да стигнат до този извод, изследователите комбинират няколко независими източника на данни. Те анализират сателитни наблюдения за фотосинтезата в 137 дъбови гори в източните части на САЩ и в Калифорния. Освен това използват измервания на въглеродния диоксид в горските корони, датчици за фини промени в дебелината на стволовете и данни от годишните кръгове на дърветата. Така учените не гледат само едно число, а сравняват ежедневната картина на усвояване на въглерод с реалния физически растеж.

Резултатите са показателни: в източните части на САЩ дъбовете обикновено нарастват активно от май до юли, но продължават да фотосинтезират чак до октомври. Около 36% от годишното усвояване на въглерод се случва след края на растежния период. В Калифорния сезонният ритъм е различен, но общата закономерност е сходна: растежът приключва по-рано, докато фотосинтезата продължава. Там около 26% от годишното усвояване на въглерод идва след спиране на растежа.

Това повдига естествения въпрос: къде отива „допълнителният“ въглерод, ако не се превръща веднага в нова дървесина? Част от него вероятно се използва за листа, корени, плодове и други краткотрайни тъкани. Друга част може да се складира временно под формата на резерви, например нишесте, което да помогне на дървото в следващия сезон. Има и въглерод, който подхранва метаболизма на живите клетки или се отделя в почвата, където влияе на микробните общности и обмена на хранителни вещества.

Точно тук е голямото значение на новото проучване. Ако горите поемат повече въглерод, но не го превръщат пропорционално в дървесна маса, тогава не бива автоматично да очакваме, че нарастващият CO2 в атмосферата ще доведе до също толкова голямо увеличение на дълготрайното въглеродно складиране. С други думи, „повече фотосинтеза“ не е равнозначно на „повече дърво“.

Това е особено важно за прогнозите за бъдещия климат. Част от надеждите в някои сценарии идват от идеята, че горите ще продължат да поемат все повече въглерод при по-високи концентрации на CO2. Но ако водният стрес и горещините спират растежа по-бързо, отколкото спират фотосинтезата, тогава балансът става по-сложен.

Изследователите отбелязват още нещо тревожно: разминаването между фотосинтеза и растеж е било по-силно в години, когато времето рязко се е люшкало между по-влажни и по-сухи условия. А именно подобна променливост се очаква да зачести в много региони заради климатичните промени. Това означава, че явлението може да стане по-разпространено, а не по-рядко.

Важно е да подчертаем, че това не обезсмисля ролята на горите. Напротив, дърветата остават жизненоважни за климата, водния цикъл, почвите и биоразнообразието. Но новите данни показват, че трябва да бъдем по-внимателни, когато превръщаме сложната биология на горите в опростени климатични уравнения.

Това е и добра илюстрация как науката коригира собствените си предположения. Дълго време е изглеждало логично, че ако дървото продължава да улавя въглерод, значи продължава и да расте. Сега се вижда, че между двете има сезонно разминаване, което може да промени начина, по който оценяваме въглеродния капацитет на горите.

Следващата задача пред учените е да проверят дали същият модел важи и за други видове дървета, в други екосистеми и при различни климатични условия. Ако се окаже така, това ще бъде важна корекция в разбирането ни за ролята на горите в един затоплящ се свят.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.