Далечна планета, без изгреви и залези, може да не е толкова негостоприемна, колкото изглежда

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Това е свят, в който слънцето никога не изгрява и никога не залязва. Едната половина на планетата е в постоянен ден, а другата е потънала във вечна нощ. На пръв поглед такова място изглежда напълно неподходящо за живот. Но ново изследване подсказва, че реалността може да е по-сложна.

Става дума за така наречените приливно заключени екзопланети. Това са планети, които се въртят около оста си точно за толкова време, за колкото обикалят около звездата си. Затова към звездата винаги е обърната една и съща страна. Подобно нещо виждаме и при Луната, която постоянно показва към Земята само едното си лице.

Изследователите са разгледали екзопланетата LHS 3844b, скалист свят, малко по-голям от Земята, на около 48,5 светлинни години от нас. На дневната ѝ страна температурите могат да стигнат приблизително 1000 до 2000 келвина (700 – 1700℃), а нощната е толкова студена, че се доближава до условия, при които движението на частиците почти спира. При такава крайност естественият извод е, че планетата е твърде сурова.

Екипът обаче решава да не гледа само повърхността. Вместо това учените се питат какво става във вътрешността на подобен свят, по-точно в мантията, дебелия скалист слой между кората и ядрото. Именно там се пренася огромно количество топлина, което може да влияе и на условията близо до повърхността.

За да проверят идеята си, авторите не разчитат само на компютърни симулации. Те създават лабораторен модел: правоъгълен съд, пълен с вискозна течност, в която са добавени термочувствителни кристали. Системата е нагрявана и охлаждана така, че да наподобява резкия контраст между вечно осветената и вечно тъмната страна на планетата. Това е опростен модел, но позволява да се проследи как топлината може да се движи във вътрешността на скалисто тяло.

Резултатът е изненадващо стабилен. Горещ материал се издига под дневната страна, после се придвижва встрани, охлажда се към нощната страна, потъва надолу и отново се връща през по-дълбоките слоеве. Получава се една сравнително устойчива циркулация, а не хаотична картина. Според авторите точно такава вътрешна „топлинна конвейерна лента“ може да помага за странично разпределение на топлинния поток.

Това не означава, че цялата планета внезапно става приятна за живот, никой не твърди, че на LHS 3844b непременно има живи организми. По-важното е друго: дори при екстремна разлика между ден и нощ, вътрешната динамика може да създава по-умерени локални условия в определени области, например в междинните ширини между най-горещата и най-студената зона.

Подобна идея е важна, защото приливно заключените светове не са рядкост. Напротив, много планети около червени джуджета вероятно са именно такива. А червените джуджета са най-разпространеният тип звезди в нашата галактика. Ако автоматично отхвърляме всички тези планети като напълно негодни, може да пропускаме голяма част от местата, където си струва да търсим обитаемост.

Изследването подсказва и още нещо: когато говорим за „обитаема зона“, не бива да мислим само за разстоянието до звездата. Важни са и вътрешният строеж на планетата, начинът, по който се движи топлината в мантията, възможното наличие на вулканизъм и дори перспективата за магнитно поле. Авторите отбелязват, че последното още не е проверено в техния експеримент, но може да се окаже ключово в бъдещи изследвания.

За широката публика подобни резултати са напомняне, че природата често е по-изобретателна от нашите интуиции. Планета без изгрев и залез звучи като място от научната фантастика, където нищо не може да оцелее. Но науката показва, че дори там физиката може да отвори „джобове“ на относителна умереност.

Следващата стъпка е тези лабораторни резултати да бъдат сравнени с по-подробни модели и с бъдещи наблюдения на реални екзопланети. Засега изводът е внимателен, но важен: приливно заключените светове може да не са толкова безнадеждни, колкото изглеждат от пръв поглед.

 

Източници

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.