AI може да подобри граматиката и яснотата на един научен текст. Но ако не му поставим точни граници, може да промени терминологията, научния тон и дори смисъла. Решението не е да се откажем от технологията, а да я превърнем от генератор на текст в внимателен персонален редактор.
Много студенти, докторанти и учени вече използват ChatGPT, Claude или други езикови модели, за да редактират свои текстове. Най-често задачата започва с кратка команда:
„Редактирай този текст и го направи по-научен.“
Резултатът обикновено изглежда по-гладък. Изреченията са подредени, граматическите грешки са поправени, а стилът звучи по-официално.
Това обаче не означава непременно, че текстът е станал по-добър.
Понякога AI заменя точен научен термин с по-обща дума. Друг път премахва важно уточнение, защото го възприема като повторение. Може да усили дадено твърдение, да добави ненужно заключение или да превърне предпазливия научен език в категорична декларация.
Особено показателна е разликата между следните две изречения:
Оригинал:
Резултатите предполагат възможна връзка между двата фактора.
След неподходяща AI редакция:
Резултатите ясно доказват връзка между двата фактора.
Втората версия може да звучи по-уверено, но вече не казва същото. „Предполагат“ е заменено с „доказват“, а „възможна връзка“ е превърната в установен факт.
Това не е обикновена стилова промяна. Това е промяна на научния смисъл.
Затова основният принцип трябва да бъде ясен:
AI не трябва да бъде авторът на научния текст. Той трябва да бъде редактор, който работи по правилата на автора.
Гледайте видеото:
Защо генеричната AI редакция често разваля научния тон
Научният стил не означава просто по-дълги думи, пасивни конструкции и официално звучащи изречения.
Той включва много повече:
- точна терминология;
- разграничаване между данни и интерпретация;
- ясно обозначаване на ограниченията;
- предпазливост при формулиране на изводи;
- последователност в използваните понятия;
- подходящо ниво на увереност;
- съобразяване с конкретната научна област.
Когато AI няма достатъчно контекст, той обикновено редактира към един среден, общ академичен стил. Текстът може да започне да звучи така, както звучат хиляди други автоматично обработени текстове.
Появяват се фрази като:
- „Важно е да се отбележи, че…“
- „Това подчертава значението на…“
- „Изследването играе ключова роля…“
- „Резултатите имат потенциала да революционизират…“
- „Необходим е многоаспектен подход…“
- „Това представлява значителна стъпка напред…“
Подобни изрази не са винаги граматически грешни. Проблемът е, че често не добавят конкретна информация. Те създават усещане за научност, без да подобряват аргумента.
Генеричната редакция може също да:
- уеднакви дължината и структурата на изреченията;
- добави механични преходи между абзаците;
- премахне характерни за автора формулировки;
- направи текста прекалено церемониален;
- замени естествения научен език с административен или рекламен стил.
Резултатът е текст, който може да е формално правилен, но вече не звучи като написан от същия човек.
Какво всъщност представлява личният научен стил
Личният стил не се свежда до използването на определени думи.
Той включва начина, по който авторът:
- започва и завършва абзаците;
- свързва отделните идеи;
- представя ограниченията;
- използва активен или пасивен залог;
- формулира предположения;
- разграничава резултат от интерпретация;
- въвежда специализирани термини;
- използва скоби, тирета и уточнения;
- определя силата на твърденията;
- подрежда аргументацията си.
Един автор може да предпочита кратки и директни изречения. Друг използва по-дълги конструкции с повече методологични уточнения. В някои области първото лице е напълно приемливо. В други се предпочитат безлични или пасивни формулировки.
Затова няма един универсален „правилен“ академичен стил.
Има стил, който трябва да бъде:
- ясен;
- точен;
- последователен;
- подходящ за съответната научна област;
- разпознаваем като стил на конкретния автор.
Първа стъпка: създайте свой стилов профил
Вместо веднага да дадете новия текст за редакция, първо можете да покажете на AI как пишете.
Подберете между два и пет свои текста, които смятате за добри представители на стила ви. Те могат да бъдат части от статии, доклади, дисертации или проектни предложения.
Важно е примерите да са написани и одобрени от вас. Не използвайте текстове, които вече са били силно преработени от друг автор или редактор, ако целта е AI да разпознае вашия собствен глас.
След това използвайте команда от следния тип:
Анализирай предоставените от мен текстове и създай стилов профил. Не ги редактирай. Определи нивото на формалност, предпочитаната дължина на изреченията и абзаците, характерните преходи, използването на активен и пасивен залог, начина на формулиране на ограниченията, нивото на научна предпазливост, типичните конструкции и терминологията. Посочи и кои генерични AI формулировки не съответстват на този стил.
Полученият профил не „обучава“ езиковия модел в техническия смисъл. Той създава редакционен контекст, който може да се използва при следващите задачи.
Един полезен стилов профил може да съдържа:
Език и вариант: български, британски английски или американски английски.
Научна област: например медицина, химия, инженерни науки, хуманитаристика или социални науки.
Тон: директен, аналитичен, предпазлив, обяснителен.
Изречения: кратки, средни или дълги; прости или сложни конструкции.
Залог: предпочитание към активен или пасивен залог.
Научна предпазливост: предпочитани изрази като „резултатите предполагат“, „възможно обяснение“, „наблюдава се връзка“.
Нежелани изрази: думи и конструкции, които звучат чуждо на автора.
Формат: начин на използване на заглавия, списъци, скоби, съкращения и цитати.
Този профил може да се допълва с времето. Колкото повече одобрени примери има, толкова по-надеждно AI може да следва предпочитанията на автора.
Втора стъпка: направете терминологичен речник
Една от най-честите грешки при AI редакция е ненужната замяна на специализиран термин със синоним.
В ежедневния език това може да подобри разнообразието. В науката обаче две близки думи невинаги означават едно и също.
Например „научна комуникация“ и „популяризация на науката“ могат да се припокриват, но не са напълно взаимозаменяеми понятия. По същия начин „асоциация“, „корелация“ и „причинно-следствена връзка“ не трябва да се използват като стилови варианти.
Затова е полезно да създадете терминологичен речник.
| Предпочитан термин | Разрешени варианти | Да не се заменя с | Бележка |
| научна комуникация | science communication | популяризация | Понятията имат различен обхват |
| асоциация | връзка, когато контекстът позволява | причинност | Да не се усилва твърдението |
| извадка | изследвана група | население | Да се пази ограниченият обхват |
Можете да помолите AI сам да извлече първоначален списък:
Извлечи специализираните термини от текста. За всеки термин посочи значението му в конкретния контекст, допустимите варианти и потенциално опасните замени. Не променяй термините в оригиналния текст.
След преглед от автора речникът може да бъде „заключен“ и използван при всяка следваща редакция.
Трета стъпка: определете нивото на редакция
Командата „редактирай текста“ е твърде неясна.
AI не знае дали трябва да поправи запетайките, да пренареди абзаците или да пренапише целия материал. Затова е по-добре задачата да бъде разделена на ясни нива.
Ниво 1: корекция
Поправят се само:
- правопис;
- граматика;
- пунктуация;
- очевидни технически грешки.
Структурата и стилът не се променят.
Примерна команда:
Коригирай само правописните, граматическите и пунктуационните грешки. Не променяй структурата на изреченията, терминологията или стила.
Ниво 2: яснота
Освен езиковите грешки могат да се подобрят неясни, прекалено тежки или двусмислени конструкции.
Примерна команда:
Подобри яснотата и четимостта, но запази структурата, научния смисъл и начина ми на изразяване. Не добавяй нови факти и не усилвай твърденията.
Ниво 3: стандартна научна редакция
Работи се върху граматика, яснота, плавност, повторения и връзки между изреченията.
Примерна команда:
Направи стандартна научна редакция. Подобри граматиката, яснотата, последователността и плавността. Запази терминологията, числата, цитатите, ограниченията и степента на увереност във всяко твърдение.
Ниво 4: структурен преглед
AI анализира логиката и подредбата, но не трябва автоматично да пренарежда текста.
Примерна команда:
Анализирай структурата на текста и предложи по-логична подредба на абзаците. Не пренаписвай и не пренареждай текста. Обясни всяко предложение отделно.
Това разделение предпазва AI от преминаване от коректор към съавтор без изрично разрешение.
Пазете предпазливия научен език
Научният текст често работи с различни степени на увереност.
Има съществена разлика между:
- „може да бъде свързано“;
- „вероятно е свързано“;
- „свързано е“;
- „причинява“.
Също така:
- „предполага“ не е равно на „показва“;
- „показва“ не е равно на „доказва“;
- „наблюдаван ефект“ не означава автоматично „клинично значим ефект“;
- „статистически значим“ не означава непременно „важен на практика“;
- резултат при конкретна извадка не може автоматично да се обобщи за цялото население.
След редакцията можете да използвате отделна проверка:
Сравни оригиналния и редактирания текст. Открий всички места, на които твърдението е станало по-категорично, обхватът му е разширен, ограничение е премахнато или асоциация е представена като причинност.
Тази стъпка е особено важна за разделите с резултати, дискусия и заключение.
Не позволявайте на AI да добавя липсващо съдържание
При научна редакция трябва изрично да се забрани добавянето на:
- нови факти;
- източници;
- цитати;
- числа;
- резултати;
- аргументи;
- заключения;
- библиографски препратки.
Когато AI срещне неясно или недовършено място, правилното поведение не е да го попълни чрез предположение.
То трябва да бъде маркирано за проверка от автора.
Подходяща инструкция е:
Ако откриеш фактологична, терминологична или логическа неяснота, не я поправяй чрез предположение. Запази текста или отбележи мястото като въпрос към автора.
Това правило е особено важно при работа с методи, статистически резултати, медицински данни, формули и библиографски източници.
Премахвайте AI клишетата, но не и научния тон
Да се премахне AI звученето не означава текстът да стане разговорен.
Целта е да се отстранят празните и механични конструкции, без да се губят точността и професионалният стил.
Например:
Преди:
Тези резултати подчертават ключовото значение на един многоаспектен подход, който има потенциала да проправи пътя към бъдещи иновативни решения.
След редакция:
Резултатите показват, че проблемът изисква съчетаване на няколко подхода.
Втората версия е по-кратка, но и по-конкретна.
Можете да използвате следната команда:
Премахни празните академични фрази, рекламните формулировки и типичните AI клишета. Запази научния тон и не заменяй конкретните твърдения с разговорен език.
Не е необходимо всяка често срещана фраза да бъде забранена. Ако даден израз е част от естествения стил на автора и носи смисъл, той може да остане.
Изисквайте отчет за направените промени
При по-важен текст не е достатъчно да получите само чистата редактирана версия.
По-надеждният изход включва:
- редактирания текст;
- обобщение на основните промени;
- места с възможен риск за смисъла;
- предложения, които не са приложени автоматично.
Подходяща команда е:
След редакцията представи:
- готовия редактиран текст;
- кратък списък на съществените промени;
- всички места, при които има риск от промяна на научния смисъл;
- предложения, които изискват мое одобрение.
При кратки текстове може да се използва и таблица:
| Оригинал | Редакция | Причина | Риск за смисъла |
За дълга статия обаче подобна таблица може да стане прекалено обемна. Тогава е по-добре да бъдат показани само съществените промени.
Направете отделна финална проверка
След като редакцията приключи, AI трябва да премине от ролята на редактор в ролята на проверяващ.
На този етап въпросът не е дали текстът звучи добре, а дали важните елементи са запазени.
Проверете:
- еднакви ли са числата;
- запазени ли са мерните единици;
- останали ли са всички цитати и препратки;
- променени ли са специализирани термини;
- премахнато ли е отрицание;
- отпаднало ли е ограничение;
- променена ли е изследваната популация;
- станало ли е твърдението по-категорично;
- добавена ли е нова интерпретация;
- звучи ли текстът като същия автор.
Един полезен финален промпт е:
Направи контролна проверка между оригинала и редакцията. Не редактирай повече. Посочи всички разлики в числа, единици, термини, цитати, отрицания, ограничения, обхват и степен на увереност. Отделно оцени дали редактираният текст запазва гласа на автора.
От еднократен промпт към постоянен Skill
Ако редактирате научни текстове редовно, не е необходимо всеки път да въвеждате всички правила отначало.
Те могат да бъдат превърнати в постоянен Skill, персонализиран асистент или подробен шаблон.
В него могат да бъдат включени:
- стиловият профил;
- терминологичният речник;
- предпочитаните режими на редакция;
- забранените промени;
- списъкът с нежелани AI клишета;
- форматът на крайния отговор;
- контролният списък за проверка.
Основната инструкция може да изглежда така:
Ти си мой персонален редактор на научни текстове. Подобрявай граматиката, яснотата, структурата и плавността, без да променяш научния смисъл. Запазвай терминологията, авторовия глас, числата, цитатите, ограниченията и нивото на увереност. Не добавяй факти, източници, резултати или заключения. Не превръщай асоциация в причинност и не усилвай предпазливи твърдения. При несигурност запази оригиналната формулировка и предложи промяната отделно. След всяка редакция посочи съществените промени и местата с риск за смисъла.
Към тази основа могат да се добавят личният стилов профил и терминологичният речник.
Така AI престава да бъде инструмент, който всеки път получава една изолирана команда. Той става част от последователен редакционен процес.
Практическият извод
Най-слабият начин за използване на AI при научно писане е:
„Направи текста по-добър.“
Много по-надеждният подход е да се зададат:
- конкретна роля;
- точно ниво на редакция;
- стилов профил;
- терминологични ограничения;
- забранени промени;
- формат на резултата;
- финална проверка.
AI може да бъде изключително полезен при редакция на научни текстове. Той може да открива граматически грешки, неясни изречения, повторения и структурни проблеми. Може да помогне на автора да види текста си отстрани и да работи по-последователно.
Но отговорността за научния смисъл остава човешка.
Затова целта не е AI да напише по-убедителен текст вместо учения. Целта е да помогне на учения да изрази по-ясно собствената си работа — със своята терминология, своята аргументация и своя глас.
Изтеглете промта за направа на собствено умение (Skill) от тук:
https://docs.google.com/document/d/1rMOy0ivT_44XngkE-GvNIyNYqamExYgh3npHMwe0I1o/edit?tab=t.0
Инсталирайте умението с подобрения – https://github.com/petar-nauka/personal-scientific-editor-skill
Сложете тази команда:
Инсталирай това умение при мен и ми кажи как да го направя да звучи като мен – https://github.com/petar-nauka/personal-scientific-editor-skill
