Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

Опит за автопортрет на Замфираки Хаджитошев

В края на ХVІІІ в. и в началото на ХІХ в. век от фамилиите на първенците във Враца, най-видна роля е играла фамилията Хаджийски, в лицето на своите представители: х. Тошо, синът му х. Димитраки и внуците му – Замфираки, Александър и Теодораки. От тях най-влиятелният е бил Димитраки, а най-зрелия от децата му – Замфираки, чиято 205-годишнина от рождението отбелязахме през юли, 2018 г.

Хаджийската фамилия играе важна роля в икономическия и обществено-политически живот не само във Враца, а в цяла Северозападна България през Възраждането.

Не са много обстоятелствата, които са известни за най-възрастния от синовете на Димитраки Хаджитошев – Замфираки. Той учил при Константин Огнянович, частен учител в богатия дом на Хаджитошев, а след 1822 г. същият той отворил и училище – първото българско училище във Враца, по настояване на своя господар, комуто бил верен приятел до смъртта му, а сетне имал грижа и за съдбата на разореното семейство. Впрочем, К.Огнянович се оказва и до днес най-интересната и загадъчна фигура в сръбско-българските културни отношения. Замфираки изключително уважавал своя учител и разчитал на неговата подкрепа след гибелта на баща си, посечен във Видин през 1827 г. При екзекуцията на баща му, имуществото на фамилията било конфискувано, а тежестта по предприемачеството паднала върху неукрепналите плещи на най-опитния от синовете – Замфираки. Именно той се заел да укрепи и стабилизира основите на предприетите от Димитраки Хаджитошев дела. След 1835 г. Замфираки, в съучастие с най-малкия от тримата братя – Теодораки, започнал търговия в Берковица. Както изглежда, делата на двамата братя потръгнали повече от добре, защото след 1842 г. Замфираки заминал за няколко години в Белград, където с помощта на Анастас Йованович основал търговска кантора за транспортиране на стоки от северозападните български земи. Икономическото си стабилизиране Замфираки дължи главно на джелепчийството и търговията със селскостопански произведения – вълна, кожи, масло, зърнени храни, памук, мед, восък и най-вече свила. Търговската му дейност обаче така и не надскача тази на родителите му от Хаджийската фамилия, която с оглед на предприемчивостта и авторитета им през епохата надхвърля пределите на Османската империя и Балканския полуостров и включва редица европейски страни.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Въз основа на запазен ръкопис от същия период прозират многостранните интереси на Замфираки в областта на търговията, културата и здравеопазването. По някои от страниците му отчетливо се открояват бележките и отметките, направени лично от него, придружени от рисунки за онагледяване на въпросната информация със светско и религиозно съдържание, както и декоративни елементи за украса, винетки и две атрактивни карикатури. Върху една от страниците, Замфираки е оставил и свой автопортретен шарж, като се има предвид, че това е в зората на току-що зараждащото се фотографско дело в Европа. Съществен дял от ръкописа е посветен на рецепти и съвети, свързани с бита и семейството, нравствени съвети т.н.

През 60-те години на 19. век, Замфираки трайно се настанил като успешен търговец в София, където активно се включва в църковнонационалните освободителни борби. Той енергично действал посредством средния си брат – Александър, в Цариград за сменяването или назначаването на местните власти. Така например, на 28 юли 1854 г. Замфираки пише на брат си: „…между другото да се поразговори с княз Стефан и да го помоли за мюдюрин в София да бъде назначен Али ефенди, защото бил на бащина си табят и щял да пази царската рая от всяко зло”.

Най-късните сведения за Замфираки, с които разполагаме, са от 1871 г. В една информация, дадена до сръбското правителство от София, Замфираки Димитракиев е определен „като истински патриот и човек, който проявява готовност към сдружени действия с другите южни славяни в борбата срещу поробителството”.

Четири поколения Хаджитошеви дават самочувствие на българите от цяла Северозападна България и кураж да отстояват своята независимост, което получава най-мощния си израз в борбите за национално самоопределение – сред които връх е започването на църковната борба в България. Дава им самочувствие да строят и градят, да откриват училища и читалища, да се подготвят за своето самоуправление.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!