Това е първата статия от серията на КОСМОС БГ: „Марс 2008“. Годината е изключително напрегната, защото има два вече остарели марсохода на повърхността на червената планета, а през май ще кацне една марсианска мисия.

 

 

На това изображение художникът е представил своето виждане за пилотирана мисия до Марс. Дали това скоро ще стане реалност не е ясно – човек все още не е стъпил на друго небесно тяло освен Луната.

Скептиците печелят

Днес човечеството наблюдава как космическите агенции постоянно изпращат роботизирани апарати към Червената планета. В този момент в района на Марс работят пет мисии – Марс Одисей, Марс Експрес, Спирит, Опортюнити, Марс Риконисънс Орбитър. Шести космически кораб – Феникс, вече е на път към полярните региони на тази вълнуваща планета. С няколко думи – ситуацията с полетите към Марс силно наподобява тази с полетите до Луната през 60-те години на миналия век. Логично е човек да си зададе въпроса – кога най-сетне на Марс ще стъпи човешки крак?

В общи линии по този въпрос ентусиастите са разделени на два полюса. От едната страна едни вярват, че това постижение ще се осъществи в рамките на близкото бъдеще – до десет, двайсет, най-много трийсет години човек вече ще е започнал изследването на Червената планета с пилотирани космически кораби. Други дават много песимистични прогнози, като някои скептици твърдят, че човек няма да стъпи на Марс до 2080 година. С голямо съжаление трябва да призная, че песимистите имат много повече основание от оптимистите. Причините за това са следните:

1. За разлика от Луната Марс не е политическа цел. През 60-те години на миналия век САЩ са имали за задача човек да стъпи на Луната най-късно до края на десетилетието. Днес плановете са за завръщането на човек на Луната, докато изпращането на пилотирана мисия до Марс е отложено за далечното бъдеще.
2. Нито една държава днес – нито САЩ, нито Русия, нито Китай имат разработен пилотиран космически кораб, който е способен да напусне околоземна орбита и да се отправи в междупланетното пространство. Всички стари ракети, които са могли да изпълнят тази задача – като Сатурн 5 и Енергия – вече не се произвеждат. Днес обаче съществува космическата совалка и използвайки съществуващата технология, НАСА планира да изгради ракетата Арес 5, която да закарва хора до Луната.
3. Роботизираната технология напредна много бързо. Днес се счита, че един марсоход или стационарен спускаем апарат може да изпълни дадена цел много по-безопасно и по-лесно от изпращането на човек. Не е нужно да споменавам успехите на Марс Патфайндър, Спирит и Опортюнити.
4. Трудно е да оправдаем изпращането на човек от икономическа гледна точка. Спирит и Опортюнити, взети заедно, струват по-малко от един милиард долара. Един полет на космическа совалка, осъществяващ се в околоземна орбита, струва повече пари. Международната космическа станция излиза милиарди долари. Една пилотирана архитектура до Марс ще бъде още по-скъпа. Нека не забравяме, че днес дори една единствена страна не може да изпраща самостоятелно хора до Луната – а какво остава за Марс!
5. Условията на Марс са различни в сравнение с тези на Луната. Първо, гравитационното привличане е много по-силно. Марс има атмосфера, за разлика от Луната, и тя допринася за допълнителни трудности при осъществяването на пилотирана мисия. Счита се, че един спускаем апарат до Марс ще е близо десет пъти по-тежък от лунния модул на Аполо и близо сто пъти по-тежък от Спирит или Опортюнити!
6. Спускаемият апарат трябва да бъде напълно автоматизиран, защото сигналът пътува до Марс много по-дълго време в сравнение с Луната и няма възможност човек да контролира марсианска мисия от Земята.
7. Към края на 60-те години хората са считали, че най-късно до 2000 година човек вече ще е стъпил на Марс! Това все още не се е осъществило. В този ред на мисли сентенцията, че „осъществяването на пилотирана мисия до Марс е винаги 30 години в бъдещето“ е вярна, защото днес НАСА планира да прати човек на Червената планета до 2037 година (след 30 години).

Дотук изброих само седем причини, но съм сигурен, че трудностите за това агенциите да се въздържат да изпращат хора към Марс са много повече! Разбира се, това само по себе си не означава, че ако цивилизацията се стегне тези трудности не могат да бъдат преодолени. Просто на този етап никой не се е заел сериозно с това да строи марсианска пилотирана архитектура.

Прочетете останалата част от статията ТУК.