Бронзовата епоха на Балканите обхваща времето от края на IV до края на II х-ие пр.Хр. С въвеждането на бронза в масова употреба металните оръдия и оръжия трайно изместват каменните. На юг, в Крит, а по-късно и в континентална Гърция през бронзовата епоха възникват първите балкански цивилизации – минойската и микенската. Многократни миграции на население довеждат до постепенната консолидация на древните балкански народности – древните гърци в южните части на Балканския полуостров, илирийците – в западните райони към Адриатическото крайбрежие, и тракийците – в източните, в земите на днешна България и в съседните територии от Карпатите на север до Егейското крайбрежие на юг. Техните езици – старогръцки, илирийски и тракийски – спадат към групата на индоевропейските езици.

През късната бронзова епоха стопанското развитие на народите по днешните български земи, стимулирано от масовата употреба на изделия от бронз, довежда до социално разслоение и зараждане на цивилизация. Най-характерен паметник за това развитие е прочутото Вълчитрънско съкровище, което представлява част от голям сервиз от златни съдове с общо тегло над 13 кг.