1813 г.
Въстание на робите в североизточната част на Бразилия.

1815 г.
Португалските власти провъзгласяват Бразилия за кралство. Крал е Жоао VI, Премахнат е колониалният статут.

1817 г.
Въстание на републиканците в Пернамбуку, (щат в Югоизточна Бразилия, край. Атлантическия океан), насочено срещу португалската аристокрация. Провъзгласена е република, ликвидирано е робството на негрите, въведена е религиозна търпимост, установени са контакти със северната част на Бразилия (където също избухват въстания, които са потушени).

1820—1822 г.
Жоао VI се връща в Лисабон, като оставя за наместник в Рио де Жанейро своя син Педро. В Рио де Жанейро е свикано Национално събрание, което прокламира отделяне на Бразилия от Португалия (1821 г.). Поради несъгласие на португалското правителство, избухва въстание. Провъзгласена е независимостта на Бразилия (1822 г.). Педро става император на Бразилия (12. X.1822 г.).

Разбери повече за БГ Наука:

***

1822-1831 г.
Управление на Педро I.

1823 г.
Свикан е първият бразилски парламент (3. V), който приема конституция (1824 г.). Бразилия става конституционна монархия.

1825-1828 г.
Бразилия води неуспешна война с Аржентина и загубва Уругвай.

1831 г.
Поради военното поражение и затова не признава конституцията, Педро I отрича от престола в полза на малолетния си син Педро II и заминава за Португалия.

1831—1889 г.
Управление на Педро II. През този период Бразилия продължава да се управлява от едрите плантатори-робовладелци.

1835 г.
Въстание на робите-негри в Северна Бразилия.

1836—1846 г.
Републикански движения в Южна Бразилия. Борба за премахване на монархическия строй и установяване на република, за ликвидиране на робството.

1848—1849 г.
Републиканско въстание в Пернамбук

1850 г.
Влиза в действие първата морска линия (с парни кораби) до Европа. Забрана върху търговията с роби (нелегална тъвговия обаче продължава).

1851 г.
Война с аржентинския диктатор Рося която завършва с успех за Бразилия

1854 г.
Започва строителството на жп линии.

1858 г.
Кафето е 48 на сто от целия бразилски износ.

1865—1870 г.
Бразилия, Аржентина и Уругвай водя война с Парагвай. Те окупират почти половината от парагвайската територия

1869 г.
Създадена е Републиканска партия, която групира опозиционерите.

1870 г.
Прокламиран е Републиканският манифест, който настояза за федерации. от деляне на църквата от държавата премахване на робството.

1873 г.
Бразилия осигурява 50 на сто от световното производство на кафе.

1875—1900 г.
В Бразилия пристигат 8 млн. селскостопански работници от Западна Европа.

1888 г.
Ликвидирано е робството (най-късно от всички страни в Южна Америка). Това предизвиква недоволство от страна на плантаторите, които преминават в опозиция на монапхизма, отслабен преди това от въстанията на републиканците.

1889 г.
Ликвидирана е монархията.

1891 г.
Парламентът приема нова конституция (24. II), подобна на консттуцията на САЩ. Бразилия става федеративна република. Църквата е отделена от държавата. Въпреки демократичните промени, властта е в ръцете на едрите земевладелци. Голямо влияние на чуждия капитал (особено на американския).

1896 г.
Основана е Социалистическата партия на Бразилия (тя престава да действа по време на Първата световна война).

1898—1902 г.
Президент на републиката е Ферас де Кампос Салес. Финансови реформи.

1902—1912 г.
Регулирани са границите с Аржентина, Френска и Британска Гвиана, Боливия, Перу и Уругвай.

1904 г.
Кафето е 75 на сто от бразилския износ.

1906—1909 г.
Разгърнато е строителството на жп линии. Реорганизирани са въоръжените сили. Регулирани са въпросите за емиграцията.

1910 г.
Делът на кафето и каучука достига 80 на сто в бразилския износ.

1917 г.
Бразилия участвува в Първата световна война на страната на Антантата.