След продължителна работа по създаването на собствено БМП през 1971армията на САЩ разработила тактико-технически изисквания за упростено БМП получило индекс ХМ732. Фирмата FMC към ноември 1974 построила 11образеца, които били развитие на по-ранното предложение ХМ765 с усилено брониране.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Евтина машина не се получила, но производителя и поръчителя се надявали да снижат експлоатационните разходи с 28% в сравнение с немския,,Мардер,,.

През 1976 армията изпитала ХМ723, след което оформила препоръки за по-нататъчна работа.

– Основното въоръжение на БМП трябвало да включва 25 мм оръдие ХМ242”Бушмастер” и пускова установка за ПТУРК второ поколение ”ТОУ” (TOW –Tube-launched, Optically-tracked, Wire-guided приет на въоръжение през1968), поместени в двуместна купола.

– Бордовите амбразури се нуждаят от съществена доработка

– БМП трябва да има разузнавателен вариант

– Още през 1978 били представени прототипи съдържащи в себе си елементи от ХМ723 (схемата на компановка и бронирането, мото-трансмисионната група, ходовата част, прицелните приспособления, стабилизирана в двете плоскости оръдейно-картечна установка). Неизправности по трансмисията задържали производството на опитната партида до 1979. Опитните БМП и БРМ получили обозначения съответно ХМ2 и ХМ3 което трябвало да покаже тясната им връзка с проекта за нов основен боен танк ХМ1. Планирало седа се произведат за сухопътните войски 3600 ХМ2 и 3300 ХМ3. Поръчката за първите 75 ХМ2 и 25 ХМ3 била дадена на FMC ПРЕЗ 1980.

– През 1981 армията започнала да получава серийните БМП и БРМ. Презоктомври същата година те били приети на въоръжение като система М2/М3«Bradley» (в чест на генерала Омар Нелсън Брадли). М2 станала първотоБМП второ поколение прието на въоръжеше. Поръчката за производството на«Bradley» била дадена на фирмата «FMC Ground Systems Division» базиранав Сан Хосе (Калифорния). БМП е на въоръжение в САЩ и Саудитска Арабия.

– Схемата на компановката на БМП М2 «Bradley» е изпълнена с разположение на МТО (моторо-трансмисионното отделение) отпред в дясно.В ляво от него е механик-водача в регулируема седалка, за който има люк на покрива. Отварящият се надясно люк се фиксира в открито положение,но може бързо да се затвори с помощта на дълга ръкохватка. В средната част на корпуса се намира двуместна купола. В нея отляво се намира мерача, а отдясно командира. И за двамата са предвидени люкове отварящи се назад. Командира разполага с куполка която може да се вдига за да има той кръгов обзор. Бойното отделение е отделено от десантното.Схемата на разположение на десанта от 6 човека е необичайна; двама стрелци в средната част отляво (зад механик водача), двама – в задната част до десния борд и двама до кърмовия апарел. Съответно с това са разположени и стрелковите установки на бордовете и кърмата на корпуса. Десантниците се разполагат на индивидуални амортизирани, регулируеми по височина и положение седалки със свалящи се гърбове. Бързината настоварвани и качване на десанта се осигурява от падащ апарел. В обичайни условия се ползва само лявата врата в апарела. В дясно зад вратата има отварящ се назад люк с пирамидална форма.

– В куполата е поставен комплекса на въоръжението състоящ се от автоматично оръдие, картечница и пускова установка за ПТУР ”ТОУ”.Оръдието е 25 мм М242 ”Бушмастер”, разработка на фирмите ”Хюз Хеликоптер” и ”Мак Донел Дъглас” (проект «Chain Gun») имащо външни верижни приводи и двулентъчно захранване, с което е възможно бързияпреход от един тип боеприпаси към друг. Електродвигател с мощност 1,5кс привежда в движение верига свързана с затворената рама и механизма за зареждане. Възможни са три режима на стрелба – единични изстрели и на редове със скорострелност 100 или 200 изстрела в минута, като максималната скорострелност е 500 и/м. Боекомплекта се състои от 900 унитарни снаряда, от които 300 (обикновенно 225 от тях осколъчно-фугасни и 75 бронебойни) са в кулата готови за стрелба, а 600 са в корпуса. Бронебойните под калибрени снаряди М791 с отделящ се заряд при тегло 137 грама имат начална скорост 1335 м/сек и на разстояние 1000 метра пробиват хомогенна броня с дебелина до 66мм, а на далечина2500 метра пробиват бронята на руския БМП-1. Новият бронебоен снарядМ919 е с по голяма бронепробиваемост. Осколъчно-фугасния трасиращ снаряд М792 има по слаба настилна траектория на полета. За обучение се използват учебните снаряди М793. На оръдието е монтиран долен спирач.Минималният ъгъл на насочване е 10 градуса, а максималният 60 градуса.Прицелната далекобойност е 1800-2000 метра. Маската на оръдието е закрепена отвътре в куполата. В маската заедно с оръдието е сдвоена и7,62 мм картечница М240С (модернизиран вариант на белгийската картечница MAG-58 . Нейният боекомплект включва 2340 патрона, 800 откоито са в кутии с ленти в куполата. При стрелба с оръдието или картечницата гилзите се изхвърлят навън. Оръдейно-картечната установка е снабдена със система за стабилизация в двете плоскости селектрохидравличен механизъм за развръщане на куполата и електрически превод за вертикално насочване.

– Пусковата установка на ПТУР «TOW» представлява бронекожух в който самонтирани две пускови тръби. ПУ е шарнирно закрепен от лявата страна накуполата и обикновенно пусковите тръби са закрити с капаци. При бойно положение той се вдига с електропровод на нивото на прицела. Тъй като по време на полета на ракетата мерача трябва да държи целта в прицел,то стрелбата с ПТУР е възможна само при спиране. Презареждането на ПУсе извършва ръчно, отвън. Возимият боекомплект включва два ПТУР в ПУ и още пет в десантното отделение до левия борд-отзад. ПТУР BGM-71 «TOW»на фирмата ”Хюз Еъркрафт” има нормална аеродинамична схема, стартов и маршови двигател. Калибърът на кумулативната бойна част е 127 мм, бронепробиваемостта е около 500-600 мм. Максималната далекобойност е 3000 метра, а минималната 65 метра. Насочването е полуавтоматично по кабел. СУО (Система за управление на огъня) включва комбиниран дневно-нощен прицел за мерача с 4 и 12 кратно увеличение и аналогичен прицел за командира. Мерача и командира управляват въоръжението с ръкохватки тип джойстик с копчета. При излизане от строя на електрооборудването командира може ръчно да води огън. За стрелба по въздушни цели (преди всичко вертолети) е предвиден външен колиматорен занитен прицел.

– За десанта са предвидени 5,56 мм автомати М231 FPW които са усиленвариант на щатните М16А1. За тях са предвидени 4200 патрона. За всеки автомат е предвиден станок, гилзоуловител и призма за прицелване.Щатното оръжие за десанта включва 9 щурмови пушки (автомати) М16А1(боекомплект 2160 патрона), 7,62 мм М60 (2200 патрона), три едноразови РПГ М72А2. Това оръжие е закрепено по стените на десантното отделение.Впоследствие двама автоматчици са заменени от един картечар с новата5,56 мм картечница М249.

– Корпуса и куполата са от заварени листове алуминий – решение традиционно за FMC. Алуминиевата броня в сравнение със стоманената е полека с 10-15% при еднаква здравина. Челото е защитено и от стоманен лист като между алуминиевия корпус и стоманения лист разстоянието е запълнено с полуретанова пяна.

– Това конструктивно решение дава повече надеждност обстрел от високоскоростни малокалибрени снаряди. Освен това то засилва защитата от радиоактивно облъчване

– (разработката на американското БМП съвпадала по време с приемането на въоръжение на ядрено оръжие с повишено излъчване на неутрони). Дъното е усилено със стоманени листове за защита от мини. Допълнителна защита нагорната част на покрива представлява вълноотразяващият щит (който се използва при плуване). Бордови броне екрани предпазват ходовата част до опорните ролки. Долната част на екраните е на шарнири, за да се вдига нагоре и да се осигури достъп до ходовата част при ремонт.

– По мнението на разработчиците бронирането обезпечава защита от 90-95%от опасностите които може да срещне подобен клас машина на бойното поле.

– По предните ъгли на куполата са разположени четири цевни димни гранатохвъргачки, чийто бое комплект е разположен в кутии върху бронираните листове. За поставяне на димна завеса може да се използва също система за впръскване на гориво в ауспуха.

– В МТО е разположен дизелов четиритактов двигател VTA-903T «Къминз» с мощност 500 к.с. Общо резервоарите побират 662 литра гориво. Пред двигателя в един блок с него е монтирана хидро механическа трансмисияНМРТ-500-3 която осигурява три скорости напред и една назад. В механичната част на трансмисията влизат пет планетарни предавки, три фракционни муфи (една от тях разделя двигателя от трансмисията при пуск на двигателя в студено време) и пет спирачки.

– Механизма за завой е от диференциален тип. Механик водача използва U-образен щурвал, педали, а също и ред лостове и превключватели разположени близо до щурвала. МТО е отделено от мястото на механик-водача с преграда, достъпа до него се осъществява от голям люк отварящ се назад върху челния лист на корпуса. При обслужване надвигателя вълноотразяващият щит се спуска напред и се използва като платформа за по лесен достъп.

– Ходовата част включва по шест опорни ролки и три поддържащи ролки на всеки борд. Окачването е торсионно. Опорните ролки са групирани по три вноса и кърмата на машината.На първата, втората, третата и шестата ролка има хидравлични амортисьори. Водещото колело е с предноразположение. Веригите са с един гребен и снабдени с гумени възглавнициза движение по шосе.

– Сравнително високата отделена мощност -21,3 к.с. на тон, не голямото налягане върху почвата-0,52 кг/см2 осигуряват на машината висока проходимост и добри динамични качества. Скоростта на движение, а също и запасният и ход от 480 км правят възможно тясното взаимодействие станковете М1 ”Абрамс”. Машината е способна да плава със скорост 7,2км/ч като използва веригите си (при разработката се отказали отводометните движители).

– Връзката на БМП се осъществява с помощта на радиостанция AN/GRC-160,а машините на командири на взводове – две такива радиостанции, акомандирите на роти – една AN/GRC-160 и една AN/GRC-46. За връзка,когато са извън машината пехотинците ползват УКВ радиостанция AN/PRG-68. Антените са разположени отзад в дясно на куполата. Връзката вътре в БМП то се осъществява посредством ТПУ.

– Механик-водача осъществява обзор посредством 4 призми по краищата на неговия блок, една от тези призми може да се заменя с прибор за нощновиждане AN/WS-2.

– Командират разполага със седем такива призми, а мерачат с три. Нагорния лист на корпуса от двете страни са монтирани две двойки фарове.Още две двойки се намират в кожуха на кърмовия лист, над сандъка със ЗИП. Бордовата ел. мрежа работи с напрежение 24 волта. Машината е оборудвана с автоматична система за защита при радиационно заразяване,такова има само в кабината на екипажа, а за десанта са предвидени индивидуални средства, тъй като е счетено че при излизането от машината, така или иначе се нарушава херметичността.

– При конструирането на „Бредли” има стремеж да се удовлетворява различни и всъщност несъвместими изисквания като универсално въоръжение и добра защитеност при висока подвижност.

– В резултат на това се е получила компромисна машина която не удовлетворява нито едно от тези изисквания. Днес калибър на оръдието от25 мм се счита за твърде малък, ПТУР „ТОУ” за остарял, а отгоре на всичко презареждането от вътрешността на машината е невъзможно.Бронирането е твърде слабо, тъй като алуминият е по принцип не пригоден за сериозно брониране. Освен това машината е твърде тежка и може да се превозва само от големи транспортни самолети като С-5 Галакси или С-141Старлифтар. При тази ситуация и броят на десантниците е твърде малък.Цената на серия БМП „Брадли” е 10 пъти по голяма от тази на М-113А1.Поради тези причини БМП „Брадли” не завоювал големи пазарни успехи идори в армията на САЩ се експлоатира до някаква степен „на инат”.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

– Бойно тегло, кг 21 300

– Екипаж (десант), души 3 (6)

– Размери

– Дължина на корпуса (с оръдието напред), метра 6,45

– Ширина 3,2

– Височина 2,9

– Клиренс, мм 450

– Преодолими препятствия

– Подем 30 градуса

– Ров 2,54 метра

– Стена 0191 метра

– Въоражение

– -25 мм оръдие М242 «Бушмастер»

– -7,72 мм сдвоена картечница М240С

– -ПУ ПТУРК BGM-71 «TOW»

– Двигател –дизелов „Къминз” VTA-903T

– Максимална мощност 500 к.с.

– Запасен ход 490 км

– Брониране 6-26 мм

– Радиостанция AN/GRC-160, AN/GRC-46