Разпространение:
Bombina orientalis е открита в североизточен Китай (провинциите, Heilongjiang, Hebei, Shandong, Anhui и Lianoning). Също така може да бъде открита в Корея, Тайланд и в южните части на Япония (островите Kiushiu и Tsushima). В Русия обитава окръзите Приморие и Кхабаровск.
Местообитания:
Ориенталската огненокоремна жаба, има голямо разнообразие от хабитати (местообитания). Живее на голяма надморска височина – в смърчови, борови или широколистни гори, поречия на реки, мочурища и открити ливади. Bombina orientalis живее както в застоели води, така – и в течащи – езера, мочурища, реки, потоци, извори, дори в локви и канавки. Обикновено, този вид се придържа близо до водата, но в края на лятото може да бъде открит на стотици метри от най-близкия водоизточник.
Физическо описание:
Ориенталската огненокоремна жаба има тъмен гръб, вариращ от сиво-кафяв до ярко зелен. При по-ярка окраска, обикновено има и черни петна. Коремът е ярко оцветен, червено-оренжев или жълт на тъмни петна. Зеницата е триъгълна. Кожата е покрита с брадавици, с изключение на коремната страна, където брадавици се намират само близо до клоаката. От трите вида в род Bombina, B. orientalis има най-ясно изразени брадавици. Те са изпъкнали и остри. Тези жаби нямат резонаторни мембрани.
Женските екземпляеи са по-едри от мъжките. През размножителния период мъжките развиват „брачни възглавнички” на първия и втория пръст, имат по-брадавичеста кожа и по-дебели предни крайници.
Развитие:
Женската ориенталската огненокоремна бумка, снася яйца в пакети от 3 до 45. Тези пакети се снасят на всеки 7-10 дни, като крайния брой яйца е от 38 до 257. Обикновено, яйцата се прикрепят на подводни растения, близо до брега. Яйцата се излюпват след 3-10 дни. Първата седмица след излюпването малките ларви абсорбират жълтъчния си мехур. Поповите лъжички, имат хрилни цепнатини на коремната страна, и са издадени навън, тези хрилни цепнатини се наричат стигми. След 6-8 седмици, започват да се оформят задните крака и белите дробове. След 10-14 седмици, поповите лъжички са на дължина 3,5 см. и започват да метаморфозират. След 12-тата седмица, започват да излизат от водата и загубват опашките си. Превръщането във възрастна попова лъжичка отнема приблизително 5 месеца.
Размножаване:
Мъжките ухажват женските с непрекъснати квакания, докато плават в плитчините. Брачния позив звучи, като лай и продължава около 20 секунди. Мъжките квакат докато женските не се приближат, готови за чифтосване.
В природата често мъжките са много повече от женските. Чакащият мъжки скача върху гърба на всяка минаваща наблизо жаба, с надеждата че е женска. Неминуемо, мъжките понякога скачат върху други мъжки. Тогава „жертвата” издава слабо крякане, за да покаже грешката. Щом женската се приближи, двойката преминава в „брачна прегръдка (amplexus). Женските плуват с мъжкия, прихванат за тях и оплождащ яйцата, които те снасят.
След оплождането, желеподобната обвивка на яйцата абсорбира вода и набъбва. Яйцата остават в „желето” до момента на излюпването им. Размножаването започва с първото затопляне през пролетта и приключва през лятото. Оплодените от май до август яйца, се излюпват след 3-10 дни. Повечето яйца се излюпват през месеците юни и юли. Женските са способни да снесат повече от едно люпило за сезона. Снасят 38-257 яйца на порции от 3-45 яйца, на всеки 7-10 дни.
Ларвите на Bombina orientalis се излюпват 3-10 дни след снасянето им. Липсва директна родителска грижа. Младите напускат, за да избегнат следващите излюпвания. Индиректно, женските могат да влияят върху развитието на малките им, с различните места, където могат да бъдат снесени яйцата и „енергията” вложена в тях. Размерът на яйцата и температурата са също важни фактори. В студена вода ларвите, развили се от големи яйца, са по-силни и здрави от излюпените от малки яйца. В топла среда е точно обратното.
Дълголетие:
Максималната продължителност на живота на тези жаби в природата е приблизително 20 години. В плен те доживяват до 30 години.
Поведение:
Ориенталската огненокоремна бумка, спи зимен сън от края на септември до края на април, май. Хибернират на групи до шест екземпляра, обикновено на сушата в прогнили дървета, в камъни и листни струпвания, понякога и в потоци. Те са типично дневни животни.
Комуникация и възприятия:
Звуците са основната форма на комуникация, и се използва главно в размножителния сезон. Огненокоремната бумка има мек, музикален повик, звучащ като изострящо се „ууп… ууп… ууп… уууп”. Мъжките квакат, за да впечатлят женските и за да предупредят другите мъжки за присъствието си.
Както повечето жаби, така и тази използва зрението си главно за откриване на плячката си.
Заплахи:
Основните врагове на Bombina orientalis са птиците и големите водни животни. Бумката е отровна и при нападение показва това със защитната си поза(unkenreflex). Обръщат се по гръб и извиват гръбнака си. Ярките, предупредителни шарки на коремите им, предупреждават потенциалните нападатели за тяхната токсичност и могат да отклонят нападението. При сериозна заплаха, огненокоремните бумки могат да отделят толкова отрова, че целите им тела се покриват със сапунеста пяна. Техните мътната окраска на гърбовете им (при руската форма) предоставя перфектен камуфлаж в калните води, които обитават.
Отглеждане:
Ярката окраска, дневния начин на живот и издръжливостта и я правят един от най-добрите избори. Известни са жаби с две окраски, известни като „руска златна” (гърбът е от златисто кафяв до черно кафяв) и корейска (с ярко зелен гръб). Някои предполагат, че разликата в окраската се дължи на смяна на храната, количеството светлина, стреса, температурата, влажността или пък – на комбинация от изброените фактори.
Максималният им размер варира от 3,8 до 6,3 сантиметра, като мъжките екземпляри са по-дребни от женските.
Терариум:
За терариум може да се използва най-обикновен аквариум. Аквариум с размери 60х30х30 е достатъчен за група от шест възрастни жаби. Аквариумът трябва да се покрие с мрежа, за да се избегне бягство, а в същото време осигурява и необходимата вентилация.
Терариум
Огненокоремните бумки водят полуводен начин на живот, затова трябва да живеят и на суша и във воден басейн. Сушата може да
заема от Ѕ до 2/3 от цялата площ на съда. На нея трябва да се осигурят укрития, като коркова кора, аквариумни парчета дърво(мопани, мангрово дърво), камъни, живи или изкуствени растения. Ако за направата на сушата е използван едър пясък, то той трябва да бъде покрит с речни камъни или мъх (например, торфен мъх), за да се избегне поглъщането му по време на хранене. Бумките рядко плуват под вода и предпочитат да плават на повърхността близо до брега. Водата трябва постепенно да достига до най-дълбоката си част, която да е около 8 сантиметра. Парчета дърво, водни растения и камъни могат да бъдат поставени в дълбоките части на басейна, за да позволяват на жабите лесно да открият сушата.
Има няколко лесни начина за създаване на аква-терариум. За водна част може да използвате пластмасов съд с подходящи размери и форма, стъклена вана или да се залепи със силиконово лепило стъклена лента на дъното, така че да разделя водата от сушата. В този случай, за суша може да се използва кокосов субстрат, чист торф без примеси или всеки друг субстрат предназначен за влаголюбиви терариумни животни, предлагани в търговската мрежа. В съда с вода трябва да се поставят няколко големи камъка, които да образуват постепенен преход между водата и сушата. Ако използвате съд за вода, то трябва да го почиствате редовно в зависимост размера му и броя на животните в съда.
Ако желаете да пресъздадете възможно най-естествени условия за вашите жаби, трябва да се потрудите малко повече. За изграждането на сушата се използва едър, речен пясък, като може да използвате едри речни камъни, за да избегнете свличането на островната част във водата. Долива се вода почти до повърхността на островната част, като сама тя се покрива с плоски речни камъни и/или мъх. Този метод е подходящ за големи аквариуми. В този случай водния стълб и общия обем вода са достатъчно големи, за да се използва потопяем аквариумен филтър или външен, за да се избегне бързото зацапване на водата и честата и смяна. Изходящата струя вода трябва да бъде насочена към голям камък или дърво, за да се избегнат силни течения или свличане на островната част, също така може да се използва дъждовална „флейта”, която се прикача за изходящия отвор на филтъра и се монтира малко над водната повърхност. Така нуждата от честа смяна на вода отпада, до чистене веднъж на 1-2 седмици и то не повече от Ѕ от целия обем. При чистене може да се използва шлаух с „камбана” за по-добро почистване на дъното. Плаващите и вкоренени аквариумни растения също допринасят за чистотата на водата.
Ако използвате чешмяна вода, задължително я третирайте с препарат отстраняващ хлора, хлорамини и нежеланите тежки метали(подобни препарати се продават във всеки магазин за акваристика). Също така може да си използва бутилирана изворна вода.
Отопление:
Огненокоремните бумки издържат на голям температурен диапазон, което ги прави още по-удобни за отглеждане. Дневната температура трябва да е 22°C – 26°C като може да се понижи през нощта. Ниската температура се понася добре, като и при 16 градуса не се забелязват проблеми. Добре е да се избягват температури над 29 градуса. Слаба крушка с нажежаема жичка може да се постави над сушата, като така се осигурява и осветление. При нужда водата се отоплява с обикновен аквариумен нагревател.
Осветление:
Осветлението не е задължително, но придава по-добър вид на акватерариума. Могат да се използват обикновени луминесцентни пури, но е препоръчително да се сложи поне една специална пура за влечуги и земноводни, излъчваща UVA и слаба UVB светлина (2%-5%). Ако имате живи растения, може да добавите и осветление, излъчващо изкуствена слънчева светлина.
Храна:
Огненокоремната бумка има огромен апетит. Живите щурци трябва да съставят главна част от менюто им. Восъчни червеи, брашнени червеи, земни червеи и тубифекс също са подходящи и могат да й се дават веднъж на всеки 2-3 хранения. Боят на насекомите, в зависимост от размера на жабата, трябва да е 3-6 броя, като щурците трябва да са не по-големи от разстояние между очите на жабата. Хранят се веднъж на всеки 2-3 дни. Малките жабки се хранят ежедневно на малки порции с дребни насекоми. Важно е всяка неизядена или мъртва храна да бъде премахната. На възрастните жаби трябва да се предоставя на всяко второ хранене, насекоми оваляни във специализирани витамини и минерални добавки. При малките жаби, това трябва се извършва при всяко хранене.
Иво Катрафилов
