1918 г. – 3. XI
Императорът подписва примирие със съюзниците. Италианските войски навлизат в австрийска земя и заемат Южен Тирол. От лявото крило на социалдемокрацията възниква Комунистическата партия на Австрия.

1918 г. – 12. XI
Народното събрание провъзгласява Германо-австрийската република (под натиск на Антантата това наименование е променено на 21. X. 1919 г. на Република Австрия) и подписва закон за готовността си да присъедини цялата държава към Германия; несъгласието на Антантата прави невъзможна реализацията на това решение. По-късно под влияние на развитието на режима на Хитлер в Германия социалдемократите в Австрия се отказват от идеята за присъединяване към Германия.

1919 г. – 10. IX
В Сен Жермен е подписан мирен договор с Австрия.

1920 г.
Южен Тирол е окончателно присъединен към Италия. Въз основа на плебисцит Каринтия остава в Австрия. След изборите от правителството се оттеглят социалдемократите. Влиза в сила нова федерална конституция на Австрия, която утвърждава ликвидирането на монархията. Федерален канцлер става д-р М. Маир, президент – М. Хайниш (1920-г-1928 г.). Австрия е приета в Обществото на народите.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1921 г. – 16. ХII
Край Прага Австрия и Чехословакия подписват договор, според който ав стрийците получават заем от 500 млн крони.

1922 г. – X
Сериозни икономически трудности в Австрия. Подписани са споразумения (4. X ) с Чехословакия, Франция Великобритания и Италия за отлагане,за. 20 години изплащането на репарациите, едновременно на Австрия се дава кредит от 650 милиона златни крони (Женевските протоколи). Правителството и парламентът на Австрия се съгласяват да се проведе финансова реформа в страната под надзора на контролна комисия от Обществото на наредите. Благодарение на външните заеми ав-стрийското правителство осъществява валутна реформа и задържа инфлацията.

1926 г.
Договор за арбитражен съд между Австрия и Чехословакия. Премахнат е финансовият контрол от страна на Обществото на народите.

1927 г. – 15-17. VII
В резултат на влошаващото се икономическо положение нарастват проявите на недоволство. Кървава разправа с работническа демонстрация във Виена
(убити са 85 демонстранти). Нарастват националистическите настроения.

1929 г – XII
Поправки към конституцията. Разширяват се пълномощията на президента.

1930 г. – 6. II
По време на пребиваването на канцлера Шобер в Рим е сключен австро-ита-лиански договор за приятелство. Мусолини обявява обща амнистия в Южен Тирол.

1931 г. – 26. I
Сключен е договор за приятелство с Унгария.

1931 г. – 20. III
Германия и Австрия съгласуват план за митнически съюз. Финансова офанзива на Франция срещу Австрия и Германия. Англия предоставя на Австрия заем в размер на 150 млн. шилинга.

1931 г. – 12/13. IX
Неуспешен опит за преврат, организиран от ръководителя на „Хаймвера“ (реакционна военизирана организация) Валтер Пфример, който се провъзгласява за канцлер. Тази организация, подкрепяна от италианските фашисти, след време завоюва решаващо влияние в политическия живот на Австрия.

1932 – 20. V – 1934 г. – 25. VII
Енгелберт Долфус, ръководител на Християнско-социалната партия, става канцлер на Австрия. Той приема Лозанския протокол от 15. VII., който дава възможност на Австрия да получи нови кредити ако се откаже от плана за икономически и политически съюз с Германия. Оттогава започва да нараства напрежението в отношенията между Австрия и Германия.

1933 г. – III – IX
Начало на правителствата с „твърда ръка“ (от април 1934 г. са издадени 471 извънредни декрети). Забранена е дейността на националсоциалистическз-та партия и щирийския „Хайматщуц“. Нараства вътрешното напрежение. Репресии срещи левите движения. Борба за власт между поддържниците на Долфус и привържениците на хитлеризма. Във външната политика – опит за опиране на Италия и за премахване на нарастващото влияние на Германия. Конкордат с Ватикана. Долфус създава Отечествен фронт и Доброволен корпус за отбрана, Канцлерът определя основите на новата държавна програма (11. IX): преустройство на Австрия, съгласно християнските и федералните принципи, правителството на „твърдата ръка“, борба срещу комунизма и националсоциализма. Образуван е втори кабинет на Долфус (21. IX).

1933 г. – 26. V
Комунистическата партия на Австрия минава в нелегалност.

1934 г. – 11-16. II
Разправа на правителството със социалдемократическата партия. Вицеканцлерът и министър на вътрешните работи Емил Фай мобилизира частите на „Хаймвера“ и провежда обиски в помещенията на социалдемократите. Отстраняване на социалдемократите от държавната администрация. Протестни стачки на работниците. Стълкновения на държавната полиция, подпомогната от „Хаймвера“, със социалдемократическата военна организация „Шуцбунд“. Кървави схватки във Виена и Линц, в които загиват 311 души, а над 80 са ранени. Правителството разтуря социалдемократическата партия,
Англия, Франция и Италия гарантира независимостта на Австрия (17. II). Подписани са римските протоколи (17. III), в които се фиксират принципите за икономическо и политическо сътрудничество между Австрия, Унгария и Италия. Провъзгласена е федерална конституция (1. V). която се базира на фашистки образци, отхвърля парламентарната, многопартийната правителствена система и прокламира „федерално-корпоративния“ принцип. Неуспешен опит за хитлеристки държавен преврат (25. VII); канцлерът Долфус е убит. Едновременно избухват въстания в Щирия и Каринтия, които са смазани жестоко. Министърът на просветата д-р Шушниг – също от Христийнс-ко-социалната партия – става канцлер (30. VII). Шушниг продължава политиката на Долфус. Укрепват отношенията с Италия.

1935 г.
Подписан е договор за културен обмен
с Италия и Унгария. На конференцията в Стреза Англия, Франция и Италия повтарят декларацията за независимостта на Австрия (13. IV). Премахнати са т. нар. хабсбургски закони (10. V). През октомври Австрия декларира, че няма да участвува в прилагането на санкции срещу Италия.

1936 г.
Шушниг посещава Прага (I). Икономическото сближаване между Малката Антанта и държавите от римския пакт. Към римския пакт е подписан допълнителен протокол от Шушниг, Мусолини и Гьомбьош (26. III,). Въведена е задължителна военна повинност; денонсиран е договорът от Сен Жермем (1. IV). С Чехословакия е сключен търговски договор, с Франция – културна спогодба. Поради сближаването на Германия и Италия, Австрия е принудена да подпише с Германия неравноправен договор (11. VII). Шушниг се задължава да включи в австрийското правителство австрийските нацис-ти.

1937 г.
Завършват икономическите преговори с Германия. Подписани са разширени договори (27. I ).

1938 г.
Среща на канцлера Шушниг с Хитлер в Берхтесгаден (12. II). Под натиска на Хитлер в правителството влизат негови привърженици, начело с Цайс-Инкварт, който става вицеканцлер. След ултиматуми от Германия, Шушниг е принуден да подаде оставка. Канцлер става Цайс-Инкварт (националсоциалист) . Прокламирано е присъединяването на Австрия към Германия- т.нар. „Аншлус“ (13. III). Цайс-Инкварт става наместник на Германия в Австрия. Австрийската комунистическа партия издава позив със следния текст – (11 -12. III): „Австрийският народ стана жертва на насилието, но неговата воля да се съпротивлява не е пречупена. Борбата продължава. Със собствени сили… Австрия ще се възроди свободна и неза-инсима“. Австрийските комунисти през целия период на окупацията се борят за откъсване на Австрия от Германия.

1038 – 13. III – 27. IV – 1945 г.
Австрия е част от Третия райх