Този метод, предложен за пръв път преди десет години, наскоро помогна на учени да локализират планета от типа супер горещ газов гигант, отдалечена на 2000 светлинни години.

Кеплер-76б – „Планетата на Айнщайн“, е „горещ Юпитер“, който обикаля около своята звезда на всеки 1.5 дни. Диаметърът и е около 25 процента по-голям от този на Юпитер, и тежи 2 пъти повече. Тази концепция на художника показва Кеплър-76б, който обикаля своята звезда, която е постепенно изкривена от гравитацията в леко овална форма ( преувеличена тук за по-силен ефект ). Тази планета е засечена, използвайки алгоритма BEER, който търси за промени в яркостта на звездата докато планетата обикаля около нея, поради относителните „Лъчеви, елипсовидни вариации, и отразената светлина от планетата“ ( според Дейвид А. Агилар( КфА ) ).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Един различен алгоритъм за откриване на нови планети наскоро показа колко е полезен, идентифицирайки нова планета, която е по-голям и по-горещ еквивалент на Юпитер.

Екип от астрономи от Израел, САЩ и Дания откри нов газов гигант с помощта на метод, базиран на Теорията на относителността на Айнщайн, първоначално предложен преди 10 години. Това е първият път, когато този метод е приложен на практика, за да бъде открита планета.

Планетата орбитира около звезда в съзвездието Сигнус, отдалечена на около 2000 светлинни години от Земята. Тя е с около 25% по-голяма от Юпитер по отношение на диаметъра и е два пъти по-масивна. Планетата е винаги обърната с една и съща страна към звездата, около която орбитира, подобно на Луната, която винаги е обърната с една и съща страна към Земята. Повърхността на планетата, обърната към звездата, достига до 3600 градуса по Фаренхайт ( 2250 целзий ). Формалното и име е Кеплер-76б.

За да открият Кеплер-76б, изследователи наблюдаваха за поява на трите ефекта, предсказани от Теорията на относителността. Единият ефект е привидната повишена яркост, а вторият притъмняването на звездата, около която планетата орбитира, в различните моменти на наблюдение. Звездата става по-ярка когато планетата се движи към Земята, придърпвайки звездата със себе си. Релативистичните ефекти се фокусират върху светлината излъчвана от звездата. Притъмняването на яркостта съответно се наблюдава с отдалечаването на планетата от Земята.

Звездата става по-ярка също когато наблюдатели от Земята извършват наблюдения от определени ъгли. Кеплер – 76б дърпа своята звезда в леко елиптична форма и когато дългата страна на елипсата е срещу наблюдателите звездата изглежда по-ярка. Когато наблюдатели от земята насочат погледа си срещу по-острия края на елипсата звездата изглежда притъмняла.

Третия ефект се наблюдава при звездната светлина, отразяваща се от повърхността на планетата.

Екипът използва данни от космическото съоръжение на НАСА Кеплер, за да установи точните моменти на притъмняване и повишаване на яркостта. Те потвърдиха че планетата съществува, използвайки традиционни утвърдени методи за локализиране на планети, като например транзитния метод.

Новият метод, чийто акроним на английски е BEER /бира/ ( означаващ „Ефект на проблясване с елипсоидни и отразителни/емисионални модулации” ), има различни по-силни и по-слаби страни в сравнение с утвърдените алгоритми за намиране на планети. Това е откъс от изявлението на Ави Лоеб от Центъра за Астрофизика Харвард-Смитсон. Лоеб е един от първите учени предложили идеята за употреба на „BEER” алгоритъма. „Всяка нова техника, която ние добавяме към арсенала си, ни позволява да изследваме планетите по нови начини,” добави ученият в изявлението си.

Откривателите на Кеплер-75Б описаха своите наблюдения в труд, който може да бъде намерен в  arXiv, уебсайт посветен на разработки от областта на физиката, които не са публикувани официално. Очаква се скоро трудът да получи рецензия.  Според информация на центъра Харвард-Смитсон, публикацията е приета от Астрофизическия журнал.

 [Център за Астрофизика Харвард-Смитсон]

http://www.sciencedaily.com/

http://www.popsci.com/