Римските легиони се изтеглят от Британия. Страната се разпада на много племенни държавици.
Около 449 г.
Северозападните германски племена:англи, сакси и юти започват нашествия на Британските острови, които продължават до сред. на VI в. В резултат на това, в Британия възникват десетина малки германски кралства, разпръснати по територията на целия остров, с изключение на разположените на запад — Уелс и Корнуъл и намиращата се на север — Шотландия, които остават под властта на келтските племена.
Краят на VI и началото на VII в.
По инициатива на папството и абатските центрове в Ирландия започва християнизацията на англосаксонските кралства.
VII в.
Броят на англосаксонските кралства намалява на седем. На юг се образуват три кралства на саксите: Уесекс, Съсекс и Есекс (на западните, южните и източните сакси). В централната и североизточната част на страната възникват кралствата на англите: Мерсия, Нортумбрия и Източна Англия. При устието на р. Темза в крайния югоизток, възниква кралството на ютите — Кент. Главна роля играят северните кралства: Нортумбрия и Мерсия.
Ок. 673-735 г.
Беда Преподобни (Достопочтени), историк и теолог, автор на хрониката „Църковна история на английския народ“.
Средата на VIII в.
В Британия получава надмощие кралство Уесекс, със столица Уинчестър. Кралете на Уесекс завладяват Есекс и Кент, а по-късно през средата на IX в. — Мерсия и Нортумбия. Кралството на източните англи губи свободата си по-рано. Най-напред е подчинено на Нортумбрия, а после — на Мерсия.
Ок. 827 г.
Егберт, крал на Уесекс (род. 802 — починал 839 г.), обединява цялата страна и създава англосаксонското кралство.
Средата на VIII — средата на XI в.
Трансформиране на родово-племенната организация във варварски държавици в Скандинавия. Експанзия на скандинавските викинги, насочена в продължение на 300 години, към Британските острови. Освен военните и грабителско-търговските, тя има и заселнически цели. Много датчани и норвежци се заселват в Англия, като оставят следи в историята на тази страна.
Втора половина на IX в.
Започва заселване на откритата от норвежците Исландия. На този остров, отдалечен от културните центрове на Европа, много столетия се запазва в устния фолклор, записан в създадения през VIII в. старогермански епос, „Еда“ (етимологията на наименованието не е категорична), който съдържа митични и героични песни.
871—900 г.
Управление на Алфред Велики, английски крал, известен с литературните, си интереси. Води с променлив успех тежки битки с датчаните, които завземат голяма част от Британия. Алфред (а по-късно и неговите синове) — успява да си възвърне Лондон и да изтласка датчаните в североизточните части на острова.
ок. 995—1020 г.
Управление на Олаф Скьотконунг, шведски крал, първият по-добре познат от писмени източници крал на страната. Подкрепя християнството и се стреми към по-тясно политическо обединение на провинциите в Южна и Централиа Швеция.
Краят на IX в.
Управление на крал Олаф I Тригвасон, норвежки крал. Прави опит да укрепи кралската власт; провежда интензивна християнизация на страната.
1000 г.
Народното събрание на Исландия (Алтинг) взема решениие за доброволна християнзация на страната, опасявайки се, че новата религия може да бъде наложена със сила, което би довело до загубване на политическата самостоятелност. Остава в сила обичаят да се принасят жертви на предишните богове.
Края на X и нач. на XI в.
Ново голямо датско нашествие в Англия, която се подчинява на датския крал Кнут (от 1016 г. англосаксонски крал).
1016—1035 г.
Управление на Кнут Велики, датски крал. Той създава държава, която включва Англия, Дания и Норвегия. Англия плаща данък на датчаните. Датската аристокрация получава големи имения в южната част на Англия. Кралят изравнява правата на англичани и датчани. Наскоро след смъртта му голямата датска държава се разпада.
1042—1066 г.
Управление на Едуард Изповедник, английски крал, представител на старата англосаксонска династия. Част от англосаксонската аристокрация е с датска ориентация, друга част, начело с крал Едуард, търси подкрепа в съюз с нормандския херцог Вилхелм.
1066 г.
След смъртта на Едуард Изповедник, англосаксонската аристокрация избира за крал херцога на Уесекс — Харолд. Вторият претендент за кралския престол — Вилхелм, херцог на Нормандия Гот 1035 г.) дебаркира с многобройна войска в Англия. В битка край Хейтингс разгромява напълно войските на Харолд — нахлува победоносно в Лондон и се провъзгласява за крал на Англия. Вилхелм поставя началото на нормандската династия.
1066—1087 г.
Управление на Вилхелм Завоевател, английски крал.
1068—1071 г.
Вилхелм I потушава жестоко две въстания в Северна Англия, насочени срещу нормандското владичество. Процъфтяващата дотогава Йоркска долина е опустошена от нормандите. На репресии са подложени както англосаксонските феодали, така и селяните, които не се подчиняват на чуждото иго. Отнети са именията на предишните англосаксонски земевладетели и те са заменени с френско-нормандски преселници. Местата на предишните англосаксонски епископи са дадени на французи. Част от земята (почти 1/7 от обработваемата земя и почти всички гори) Вилхелм запазва за себе си. Своята власт кралят налага с най-жестоки средства (конфискация на земята е прогонване от страната и др.). Ликвидирана е алодната собственост. Поземлените имения могат да бъдат получавани само от краля.
1086 г.
Преброяване на населението в Англия, проведено от Вилхелм I — първото в Европа, което дава възможност да се види икономическото положение на държавата (точни данни за площта на земевладенията). Преброяването отразява стремежа на новите нормандско-френски лордове да съхранят и утвърдят крепостническо-феодалните отношения в английското село. Народът нарекъл списъците на преброяването „Книга на страшния съд“.
