Венера, дори и сред учените, се счита за скучна планета. А пък за останалите хора – съвсем. Толкова е скучна, че практически всяка една снимка на Венера, която ще видите по вестници, списания или в уебсайтовете, или ще представлява радарно изображение, взето от американската мисия „Магелан“, или пък ще е обработена допълнително за подчертаването на детайлите, които не се виждат на пръв поглед. Истински снимки в естествен цвят (като тази по-горе) ще намерите рядко. Да, Венера изглежда доста безинтересна. Ако един астронавт прелети край планетата, тя ще бъде почти непоносимо ярка за неговите очи, освен ако не носи тъмни очила.

Може би това е причината, поради която човечеството изстрелва доста рядко мисии към Венера. Не просто няма кой знае какво да се види там, но и научно погледнато не търсим живот поради адските температури, надхвърлящи стотици целзиеви градуси на повърхността. Въпреки предположенията, че високо в атмосферата температурата би била достатъчно ниска (като стайната), за да съществуват хипотетично аеробионти – летящи живи организми, никой не се е заел сериозно с тяхното търсене. И макар че преди разпадането на СССР се провеждаха доста мисии до Венера – включително и такива с кацане (тук са големите руски успехи, а не на Марс), през последното едно десетилетие само два космически апарата посетиха тази най-близка до нас планета. Това бяха европейската „Винъс експрес“ и по път за Меркурий –  американската „Месинджър“.

През 2010 година японската автоматична станция „Акатсуки“ трябваше да влезе в орбита около Венера. За съжаление при предвидената маневра се повреди главният двигател и автоматичната станция продължи по хелиоцентрична орбита. Днес, пет години по-късно, след дълго криволичене около Слънцето, „Акатсуки“ има своя втори шанс! Дано е успешен, защото след края на европейската мисия „Винъс Експрес“, която приключи в началото на тази година, няма да има нов шанс да посетим Венера в скоро време.

Поради повредата на главния двигател, „Акатсуки“ ще разчита за влизането в орбита на малките двигателчета за контрол на ориентацията. Те ще трябва да работят в продължение на 20 минути – много повече, отколкото е предвидено да издържат. Маневрата е много рискова – но все пак никой не е предвидил такава сериозна авария на главния двигател, така че ръководителите на полета нямат друг вариант. Стискат си палци и се надяват, че на 7-ми декември двигателчетата ще издържат да работят цели 20 минути. Поради факта, че осигуряват по-малка тяга, няма да бъде постигната планираната първоначално 30 часова орбита. Ако всичко мине наред, „Акатсуки“ ще обикаля около Венера по яйцевидна орбита, завършвайки една пълна обиколка за цели 15 дни!

Така „Акатсуки“ ще се превърне в единствената мисия, която ще изучава Венера в близките няколко години (освен ако Индия не ни изненада междувременно с изпращането на автоматична станция).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ако маневрата е неуспешна и „Акатсуки“ не навлезе в орбита около Венера, планирано е три от общо петте камери да се включат и да направят снимки веднага. Така част от науката ще бъде спасена и ние ще разполагаме с нови снимки на планетата.

Както вече споменах, понеже няма кой знае какво да се види на снимки във видимия спектър, „Акатсуки“ е екипирана с ултравиолетова камера и камера, работеща в далечния инфрачервен диапазон. При тези дължини на вълните се виджат облаците в горната част на атмосферата. Затова и другото име на „Акатсуки“ е „Венериански Климатичен Орбитър“ – основната й задача е да изучава местния климат.

Да се надяваме, че всичко е успешно! Япония по традиция няма голям успех с междупланетните мисии. Най-успешната японска мисия е „Кагуя“, която летя до Луната в периода между 2007 и 2009 година. Успешно беше завършена възвращаемата мисия до астероида Итокава с взимане на проби, известна под името „Хаябуса“ или още „Мюзес-С“. През 90-те години е имало и още една успешна мисия до Луната – „Хитен“, а през 80-те години две мисии – „Суисеи“ и „Сакигаке“ са изучили Халеевата комета.

Но Япония все още не е имала щастието да се нареди сред държавите, успешно провели мисия до друга планета. В края на 90-те и в началото на новото хилядолетие „Нозоми“ не успя да влезе в орбита около Марс, а през 2010 година и „Акатсуки“ не влезе в орбита около Венера. Дано най-накрая късметът се усмихне на японците – след толкова много мъки и усилия, те го заслужават.

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/