Академик Иван Тодоров: физикът, който свърза България с върха на световната математическа физика

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

Над 250 научни труда, единайсет монографии, издадени от Pergamon Press, Springer и Kluwer, и повече от 5000 цитирания от чуждестранни учени. Зад тази статистика стои името на академик Иван Тодоров, най-влиятелният български физик теоретик от втората половина на XX век и началото на XXI век. Той работи в област, разбираема едва от шепа специалисти по света, математическата теория на квантовите полета, но именно чрез нея България за десетилетия остава на картата на голямата световна физика.

Иван Тодоров е роден на 26 октомври 1933 г. в София, в семейство, свързано с българската книжовна и научна традиция: баща му, проф. Тодор Боров, е виден библиограф и дългогодишен директор на Народната библиотека. През 1956 г. Тодоров завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и още същата година постъпва във Физическия институт на БАН.

Решаващите години за формирането му минават извън България. През 1960 г. защитава дисертация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (СССР), а през 1963 г. там подготвя докторската си дисертация под ръководството на Николай Боголюбов, един от основателите на съвременната математическа физика. По-късно работи и в Института за перспективни изследвания в Принстън (Ню Джърси, САЩ), средата в която са раотели Айнщайн и Гьодел, преди да се завърне трайно в София.

Кариерата му се развива бързо: от старши научен сътрудник през 1962 г. до професор по теоретична и математична физика през 1968 г. През 1974 г., на 40-годишна възраст, е избран за действителен член на БАН и става най-младият академик в България дотогава. До края на живота си остава свързан с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, където над четири десетилетия ръководи семинара по квантова теория на полето, школа, през която минават поколения български физици.

Работата на Тодоров рядко излиза извън специализираните списания, но значението ѝ е конкретно измеримо. Той е сред авторите на класическия учебник „Introduction to Axiomatic Quantum Field Theory“ (заедно с Боголюбов и Логунов, 1975 г.). Книгата систематизира строгия, аксиоматичен подход към квантовата теория на полето: опит теорията да се изгради върху ясно формулирани математически предположения, а не само върху формални изчислителни рецепти. По-нататък се насочва към конформната квантова теория на полето в произволна размерност и към груповотеоретичните методи в квантовата физика. Изследва унитарните представяния на конформната група, а също и връзката между представянията на плитковата група и монодромията на уравнението на Книжник-Замолодчиков върху конформните блокове. В по-късните си години работи и върху кохерентни състояния за квантовата група SU_q(3), както и върху ролята на елиптичните функции и модулните форми в конформната теория на полето. Това са теми, които днес стоят в основата на съвременната струнна теория и на математическия апарат на квантовата теория на полето изобщо.

Отвъд самите резултати, Тодоров изгражда нещо трудно измеримо с формули: мост между затворената тогава зад Желязната завеса българска наука и водещите центрове на Запад. Между 1967 и 2022 г. посещава 34 пъти френския Institut des Hautes Études Scientifiques, където си сътрудничи с физици като Луи Мишел, Клод Ициксон и Реймон Стора, а по-късно с математика Виктор Кац. Изследва и работи в Русия, САЩ, Италия, Швейцария, Австрия и Германия. По време на Студената война организира международни конференции и школи в България, които за години напред остават едни от малкото места, където теоретични физици от Изтока и Запада могат да разговарят пряко и да обменят идеи помежду си. За българската наука това има значение отвъд физиката: то отваря прозорец към света в период, когато повечето прозорци са затворени.

Приносът му е отбелязан с редица отличия: Димитровска награда (1971), орден на Народна република България втора степен (1983), медал „Франсоа I“ на Колеж дьо Франс в Париж (1986), Хумболдтова изследователска награда и орден „Марин Дринов“ (и двете през 2003 г.), орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (2005) и международната Боголюбова награда за постижения в теоретичната и математическата физика, връчена му през 2024 г., само няколко месеца преди смъртта му.

Академик Иван Тодоров умира на 14 февруари 2025 г. в София. Опелото се извършва на 20 февруари в столичния храм „Св. Седмочисленици“. Институтът по математика и информатика на БАН и Факултетът по математика и информатика на Софийския университет подготвят международна научна конференция в негова памет, „Математическа квантова теория на полето“ в София през май 2026 г., събрала учени от цял свят, работили с него или продължаващи делото му.

Значението на Иван Тодоров за световната наука се измерва с цитиранията, учебниците и поколенията математически физици, повлияни от работата му. Значението му за България е друго и не по-малко важно: той доказва, че строга, международно призната теоретична наука е възможна и в страна с ограничени възможности, като нашата, стига да има хора, готови да поддържат връзката с най-добрите умове по света дори когато политическите обстоятелства правят това трудно.

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA. 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.