Акад. Никола Съботинов: лазерът, който изведе България на световната научна карта

 

Малко български изобретения имат зад гърба си над половин век непрекъсната употреба по целия свят. Лазерът с пари на меден бромид — създаден през 1974 г. в Института по физика на твърдото тяло на Българската академия на науките — е едно от тях. Зад него стои академик Никола Съботинов, физик, чиято кариера свързва лабораторната работа с ръководенето на самата Академия.

Акад. Съботинов е роден на 13 септември 1941 г. в Бургас и завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Пътят му към лазерната физика започва през 1964 г., по време на организирано студентско посещение в Института по електроника — годината, в която в България е демонстриран първият лазер. „Влюбих се още като студент“, разказва по-късно академикът за онзи момент. От тогава ежедневно посещава лабораторията и се включва в създаването на първия български газов лазер.

От 1967 до 1984 г. работи като научен сътрудник в Института по физика на твърдото тяло на БАН — институцията, с която ще остане свързан през целия си професионален живот. Защитава докторат по физика през 1976 г., а през 1992 г. — втора дисертация, за доктор на физическите науки. От 1987 г. ръководи Лабораторията по лазери с метални пари, а от 1993 г. е старши научен сътрудник I степен. През 2003 г. е избран за академик на БАН.

Съботинов сочи три свои научни постижения като най-съществени. Най-голямото е създаването на нов тип газов лазер — с пари на меден бромид, — пуснат в действие за първи път през 1974 г. в лабораторията му в София. Той се утвърждава като един от най-мощните известни източници на видима светлина и оттогава намира приложение в медицината, промишлеността и науката за Земята.

Второто постижение е откритието, че малки добавки на водород повишават мощността на лазера два до три пъти — ефект, който днес се използва в лазери с меден бромид и медна пара по цял свят, включително в Съединените щати. Третото е разработването на спираловиден кух катод, който прави лазерното излъчване по-ефективно. Заедно тези три резултата поставят основите на цяло направление в лазерната физика с метални пари, в което българската лаборатория дълго време остава сред водещите в света.

Изобретението е патентовано в седем държави — сред тях САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Япония и Австралия. То намира приложение в лазерни изследвания в американската Ливърморска национална лаборатория и в японския Ядрен център на „Тошиба“. През годините изследователската работа на Съботинов дава 380 научни публикации, около 30 патента и четири монографии.

Практическите приложения на лазера с пари на меден бромид излизат далеч извън физическата лаборатория. В медицината той се използва за лечение на кожни заболявания и съдови проблеми. В промишлеността служи за прецизно пробиване на микроотвори, рязане и обработка на материали. Зеленото му излъчване прониква дълбоко във вода, което го прави подходящ за измерване на дълбочината и релефа на морското дъно — приложение, използвано в океанографските изследвания. Същите свойства позволяват дистанционно засичане на замърсявания в атмосферата и корекции при астрономически наблюдения.

След 1989 г. в България са продадени над 500 лазерни източника от този тип — част от тях за медицински цели, друга част в шоубизнеса. Производството на българския лазер продължава и извън страната: австралийска компания го произвежда и днес, а южнокорейски фирми го използват за дерматологични апарати.

Освен изследовател, Съботинов дълги години е част от ръководството на БАН. От 1996 до 2008 г. е заместник-председател на Академията, а от март до юни 2008 г. изпълнява временно функциите на председател. На 18 юни 2008 г. е избран за председател на БАН и остава на този пост до 2012 г. След края на мандата се връща изцяло към изследователска работа в лабораторията си.

За приноса си получава орден на БАН „Марин Дринов“ (2001), академична награда по физика (1995) и е вписан в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“ (1996). През 2020 г. получава наградата „Питагор“ за цялостен принос към българската наука.

Лазерът с пари на меден бромид остава едно от най-трайните доказателства, че българска фундаментална наука може да стигне до реални приложения по света — в клиники, заводи, кораби и обсерватории, — независимо от условията, при които е създадена. Това е и наследството, което академик Никола Съботинов оставя на българската физика: не само конкретен уред, а цяло направление на изследвания, продължено от следващите поколения в лабораторията, която той изгражда.

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.