Акад. Ангел Балевски: инженерът, чийто метод за леене на метал се наложи в 25 държави по света

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива

 

До 1971 г. едно изобретение на български инженер вече е патентовано в 25 държави, включително в САЩ, Великобритания и Франция. Създателят му, акад. Ангел Балевски, родом Троян, през по-голямата част от живота си работи в София, но методът, който разработва там, стига до леярните на най-развитите индустриални страни в света.

Ангел Балевски е роден на 15 април 1910 г. в Троян. Баща му Тончо е занаятчия и музикант от род с корени от Охрид, но умира, когато синът му е едва на четири години. Далечен роднина на семейството е Васил Балевски, деец на освободителното движение в Македония.

През 1929 г. Балевски завършва Трета мъжка гимназия в София. За висше образование избира машинно инженерство в Бърно, тогавашна Чехословакия, една от силните европейски политехники по онова време, и се дипломира там през 1934 г. Връща се в България същата година и започва кариерата си като неплатен стажант в чугунолеярни и производствени предприятия, където се насочва към технологията на цветните метали.

Академичният път на Балевски върви бързо. През 1945 г. става извънреден професор в Държавната политехника, а през 1947 г. вече е редовен професор. Между 1945 и 1953 г. ръководи катедрата по механична технология и фабрична организация, а от 1953 г. поема новосъздадената катедра по металознание и технология на металите, която оформя като своя научна школа.

Балевски заема и няколко административни поста: заместник-ректор на Държавната политехника (1947-1952) и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в София (1966-1968). Академичната му кариера протича успоредно с признанието му в Българската академия на науките: член-кореспондент е от 1951 г., а действителен член (академик) от 1967 г. По-късно е избран и за чуждестранен член на академиите на науките на СССР, Унгария, Полша, ГДР, Чехословакия и на други страни.

Основното научно постижение на Балевски е методът за леене на цветни метали с газово противоналягане, разработен заедно с член-кореспондент Иван Димов и патентован през 1961 г. При него се подава налягане от двете страни на разтопения метал, така че формата се запълва контролирано, а отливката кристализира с по-малко дефекти. Технологията се оказва особено подходяща за алуминий и намира приложение в производството на автомобилни джанти и части, на компоненти за танкове, на цилиндри и глави за двигатели и други.

Методът, познат по-късно като „метода Балевски-Димов“, е защитен с над 100 патента в различни държави, а до 1971 г. е признат и патентован в общо 25 страни по света. Освен по-качествената отливка, процесът има и екологично предимство: тъй като се извършва в затворена камера, вредните емисии могат да бъдат уловени и пречистени, вместо да се разсейват свободно, каквато е практиката при по-старите леярски технологии. Наред с този основен резултат, в периода между 1961 и 1977 г. на името на Балевски се записват общо около 17 патентовани изобретения, сред които машини за горещо пресоване на цветни метали и нискотемпературен метод за добиване на чугун в барабанна въртяща се пещ.

От 1968 до 1988 г. Балевски е председател на Българската академия на науките, тоест точно две десетилетия, най-дългият мандат в историята на институцията. През този период БАН разширява мрежата си от институти и укрепва международните си научни контакти. През 1988 г. Балевски е обявен за почетен председател на академията.

Балевски умира на 15 септември 1997 г. Днес неговото име носи Институтът по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика към БАН, институцията, в която работят преки наследници на школата, създадена от него.

Историята на Балевски показва нещо, което рядко се разказва за българската наука от социалистическия период: инженерно решение, родено в българска лаборатория, получава патентна защита в чужбина, включително в най-развитите индустриални страни на Запада, и намира приложение в тежки отрасли като автомобилостроенето и отбранителната промишленост. За разлика от много български учени, чиито най-значими постижения се раждат в чужбина, Балевски прекарва цялата си кариера в България и изгражда тук школа, чието влияние продължава и след неговата смърт.

 

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.