Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота.
Димитър Трендафилов, доктор, гл. асистент в Департамент „Икономика“ на Нов български университет.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
В ролята си на заместник-ректор, ангажиран с международната дейност на НБУ, активно участвам в координирането на университетските мрежи и стратегически партньорства, в които е включен университетът. Тази задача е от особено важност предвид протичащите процеси на интензивна европейска интеграция на родното висше образование не само заради общите стандарти, които следва да постигнем, но и заради необходимата адаптация към реалностите на икономическата и социалната среда. Паралелно с това не минава ден без да се запозная с новини или със специализирани публикации в областите, които преподавам – маркетинг и управление на търговска марка. Тъй като материята е доста богата и най-вече динамична, това предполага отделянето на много време както в мониториране на чуждия принос, така и създаването на собствен под формата на лекции, обучителни казуси за решаване, учебници, формулиране на конкретни изследвания и търсене на нови, неизследвани още теми. Тук говорим за умение да се поддържа фокус и концентрация да се работи по разнообразни и дългосрочни проекти, чието отсъствие гарантира изпадането в „творчески хаос“.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Като приноси от работата си, бих посочил, първо, разширяването и детайлизирането на картината на познанието в моята специалност. В началото на кариерата си с учудване установих колко голям е дефицитът на знание, въпреки цялата налична литература – местна и преводна. От друга страна, аз се старая да работя предимно интердисциплинарно, което обогатява много продукта, който създавам, тъй като комбинирам маркетинг с културни изследвания, социална психология и управление на знанието и интелектуалния капитал в компаниите. Това е много интересно и полезно, но обичайно тези връзки не се правят явни за студентите. На следващо място, посоченото рефлектира и върху осъвременения начин на преподаване на маркетинг и бранд мениджмънт – повече реални казуси, повече практика и организиране на срещи с практикуващи мениджъри, стимулиране на повече анализи и калкулации. Поради това, не е случайно, че в НБУ имаме много успешна магистърска програма по бранд мениджмънт, а бакалавърската по маркетинг се радва на неспадащ интерес. Правейки всичко това, аз се старая се да създавам възможно повече и по-стойностни материали на български език в областта си (статии, студии, сборници, монографии и учебници), които целят вниманието не само на студентите, но и на професионалистите, за да въведем бързо добри практики от богатия опит по света и да създаваме по-качествени специалисти с всяка изминала година. И обратно, старая се да публикувам в англоезични издания изследвания и интересни практики от нашия пазар.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
В известен смисъл, така се получи в кариерното ми развитие, че професията на изследовател изба мен, а не аз нея. Но истината е, че имам интереси и закалка в систематична и интердисциплинарна научна работа още от гимназията. От друга страна пък, в маркетинга изследователска дейност е „генетично“ заложена и не може да се развиваш без собствени усилия и търсене на новото. Генерално казано, удовлетворението от постигането на резултати е онзи мотив, който ме води още от самото начало и най-хубавото е, че то е самоподхранващо се и на практика неизчерпаемо.
В момента работя върху ……., което ще …….
Понастоящем работя върху разработването на втора част на учебник по управление на търговска марка. Първата се надявам да е факт до няколко месеца. В същото време съм в процес на обработка на лонгитудно изследване на ценността на няколко значими бранда в България, което ще резултира в статия, насочена към международна публика. А в дългосрочен план усилията ми са насочени към изследване на разводняването в репутацията на наложени на пазара марки и проблемите, които поражда то в съдебни спорове за нелоялна конкуренция в Европа и САЩ, което пък планувам да е монографичен труд.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
По принцип в моята област е напълно възможно да се правят изследвания с чисто академичен интерес и без необходимост от голямо финансиране, а и е лесно да се ангажира екип от студенти, които да оттренират уменията си в теренна работа и анализ. За да е с по-висока добавена стойност обаче, изследователската работа в маркетинга изисква близки контакти с бизнеса поне на локално ниво, за да се работи по общи проекти и да се използват университетите като лаборатории за иновации и ноу-хау центрове. Липсата на такива отношения у нас, макар да имаме три десетилетия пазарна икономика, е реалната пречка през смислените проучвания и то в полза на индустрията, качественото обучение на младите кадри и не на последно място в моето собствено усещане за развитие и полезност.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Противно на общото мнение, науката у нас не страда толкова от липсата на пари, колкото от неправилен манталитет. Първо, аз поне виждам, че трябва да се популяризира нейната приложимост и реални резултати, което може и трябва да се случва в училищата и университетите, където да се насърчават експериментите и творческия подход, а не да се разчита само на „заготовки“ и „какво е искал да каже авторът“. На следващо място, монополизирането на финансовите средства и поддържането на академични кули от слонова кост, далеч от обществото, не само не дават очакваните резултати от изследователска гледна точка и винаги оставят съмнения за прахосване публични фондове, но отдалечава млади талантливи хора от възможността да се реализират като изследователи. Решението е в засилването на изследователската работа в самите университети и привличане на повече и по-разнообразни потоци на финансиране за тази цери, при прозрачни условия и с участието на студенти, а защо не и на ученици. За малка страна, потенциалът ни се доказа в годините като много голям, предвид постиженията на българи в математиката, финансовата сфера, някои стартъпи и пр.
Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Интересен факт за моята специалност е, че тя е социална наука и бидейки такава, тя се „родее“ повече с антропологията и психологията, отколкото с математиката, например. Колкото да успешните брандове, които ползвам като примери в работата си, малко известен факт е, че са плод повече на късмет и позитивно подреждане на обстоятелствата, отколкото на наука сама по себе си, но това не отменя факта, че Google, FedEx, Nike са създадени като студентски проекти.
В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
В малкото свободно време, което ми остава, предимно обичам да спортувам, но отделям време и за интересна постановка или филм.
