Направи дарение на училище!

Прозявайки се възмутително по време на скучна лекция или концерт, вие се поддавате на толкова универсален сред животните рефлекс, че Чарлс Дарвин го е споменал в своите бележки. „Гледайки как куче, кон и човек се прозяват, забелязвам колко сходни са всички животни“, написал той през 1838 г.

Учените обаче все още не са постигнали консенсус за това защо се прозяваме или откъде е дошло то. Така че в ново проучване, изследователи гледат видео в YouTube на 29 различни прозяващи се бозайници, включващи мишки, котета, лисици, таралежи, моржове, слонове и хора. Те открили общ модел: животните с по-малък мозък и по-малко неврони в сбръчкания външен слой на мозъка, наречен кора, правят по-краткотрайни прозявания от животните с голям мозък и с повече неврони в кората, отбелязват учените в „Biology Letters“. Приматите се прозяват по-дълго от неприматите, а хората, притежаващи най-голям брой неврони в кората на мозъка си, имат и най-дългото прозяване, траещо средно малко повече от 6 секунди. В сравнение, прозяванията на мишките, които имат малки мозъци, траят по-малко от 1,5 секунди. Резултатите от проучването са в подкрепа на дълго излагана хипотеза, че прозяването има важен физиологичен ефект, като повишаване на кръвотечението към мозъка и охлаждането му, казват учените.

Предишна версия на това изследване неправилно предположи, че човешкият мозък има почти същата тежест като този на слона. Всъщност, мозъкът на африканския слон е около 3 пъти по-тежък от човешкия.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Превод: Димитър Радев

Източник: Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!