Направи дарение на училище!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/03/1000-uchul.jpg")
На 12 септ. 1683 г. под ръководството на Ян III Собиески полските войски се обединяват с армията на Хабсбургите за да победят Османската империя в Битката при Виена.
През 1681 г. протестанти и други анти-хабсбургски сили, водени от унгарския благородник Имре Тьокьоли и подкрепени от значителна турска сила, започват нападения срещу Хабсбургите. Тези сблъсъци постепенно се ожесточават, в резултат на което Хабсбургите нахлуват в Централна Унгария, което дава на великия везир Кара Мустафа паша претекст да убеди султан Мехмед IV и неговия диван да настъпи към Виена.
Императорът на Свещената Римска империя Леополд I и кралят на Полша Ян III Собиески сключват договор, според който австрийците ще се притекат на помощ на поляците, ако турците нападнат Краков, а поляците ще дойдат на помощ на австрийците, ако турците обсадят Виена.
На 7 юли пристигат 40 000 кримски татари на 40 км източно от Виена. Леополд, който разполага с двойно по-малко войници, след първоначални схватки отстъпва в Линц заедно с 80 000 виенчани. Ян Собиески се подготвя да изпълни подписания договор и на 15 август тръгва на поход да помогне на австрийците. Той оставя родината си незащитена и заплашва Имре Тьокьоли с унищожение, ако нахлуе в Полша в негово отсъствие.
На 14 юли турците обкръжават Виена, но Граф Ернст Рюдигер фон Щаремберг, водач на останалите в града 11 000 войници и 5000 граждани и доброволци, отказва да се предаде. Кара Мустафа паша нарежда създаването на мрежа от окопи, чрез които турците постепенно се приближават до градските стени. Оръдията на турците са остарели, а стените на Виена подсилени, поради което турците се съсредоточават върху копаeнето на тунели и поставянето на мини, с които да взривят стените.
Кара Мустафа паша може да нареди щурмуване на града от армията си, която превъзхожда защитниците в съотношение 20:1, но това би му коствало големи загуби в жива сила, което великият везир иска да избегне. Според някои историци Кара Мустафа паша е искал да запази богатствата на града, които са щели да попаднат в ръцете на войниците, ако им е било заповядано да превземат града с щурм.
След ожесточени пехотни битки една австро-германска и три полски кавалерийски групи, общо около 20 000 мъже, се втурват надолу по хълмовете. Това е най-голямата кавалерийска атака в историята. Нападението се води от Ян Собиески начело на 3000 тежковъоръжени полски хусари. Кавалерийският щурм прекършва турците, които са уморени от дългата битка на две страни. Кавалерията се насочва направо към османския лагер, а виенският гарнизон излиза от града и се включва в атаката. Османската армия е уморена и обезсърчена след провала на взривяването на стените и на опита с груба сила да се влезе в града и кавалерийският удар обръща битката срещу тях. Те започват да отстъпват на юг и изток. Много от главните паши и каймаканинът на Кара Мустафа са убити от поляците. По-малко от три часа след кавалерийското нападение християнските сили печелят битката и спасяват Виена.
Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/02/Вечен-абонамент-1.jpg")
