Северното сияние, наричано още полярно сияние или Aurora Borealis на латински (Aurora Australis за южното сияние) е един поразително красив природен феномен, който може да бъде наблюдаван в небето над полярните райони на нашата планета. Той представлява оптично явление, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от т. нар. слънчев вятър с магнитосферата, в резултат на които на небето се наблюдава спиращ дъха танц от ярки светлини.
- Северното сияние се предизвиква от Слънцето
Докато светлините се появяват в земната атмосфера, тяхната първопричина се корени на милиони километри оттук в повърхността на Слънцето.
Там масивни експлозии на електромагнитна материя, представляващи изхвърляне на коронална маса, излъчват заредени частици в космоса. Тези частици са известни като слънчев вятър, който пътува няколко дни до Земята преди да причини уникалното светлинно шоу над полярните райони на планетата ни.
- Светлините всъщност се виждат заради изкривяване в земното магнитно поле
Когато слънчевият вятър достигне Земята, той причинява изкривяване на магнитното поле. Повечето от заредените частици се отклоняват, но някои влизат в атмосферата близо до двата магнитни полюса.
Този сблъсък на заредените частици и газовете в нашата атмосфера причинява светлината, което всъщност е освобождаване на фотонна енергия.
- Северното сияние се образува на около 100 км над земната повърхност
Когато гледате особено силните светлини на северното сияние, може да изглежда така, сякаш почти можете да протегнете ръка и да ги докоснете. Но всъщност светлините са доста нависоко в атмосферата на нашата планета.
Колко точно високо? Според норвежкия UiT светлините обикновено се намират на височина между 90 км и 130 км над нивото на земната повърхност, въпреки че могат да бъдат дори и на по-високо.
- Северното сияние се вижда само когато е тъмно, но може да се появи по всяко време
Противно на мнението на някои хора, полярното сияние може да се появи по всяко време на деня. Очите ни обаче се нуждаят от тъмнина наоколо, за да могат да го възприемат.
Това означава, че дните около пълнолуние не са най-добрите за “лов” на полярни сияния. Това също така обяснява защо е най-добре да се отдалечите от светлините на градовете, за да увеличите максимално шансовете си за наблюдение.
- Светлините се появяват в овална форма около полюсите
Погледнати от космоса заредените частици, които влизат в нашата атмосфера, често се виждат като овал около полюсите.
Сияйният овал е фиксиран по отношение на Слънцето, докато Земята се върти под него. Въпреки това, колкото по-силни са заредените частици, толкова по-далеч от полюсите те влизат в атмосферата, причинявайки разширяване на овала, а с него и обхвата на видимост.
- Най-добрите места, откъдето можете да видите как сиянието се променя с течение на времето
Овалът на сиянието се отнася до магнитните полюси, а не до географските полюси. Магнитните полюси се местят с течение на времето, като вземат със себе си авроралните овали. Въпреки че годишните промени са несъществени, с течение на времето те могат да бъдат значителни.
Експертите смятат, че преди 500 години сияйният овал вероятно е бил разположен над Южна Норвегия. Това означава, че макар днес да е чудесно време да наблюдавате светлините в Северна Норвегия, това не винаги ще бъде така.
- Хората изучават северното сияние, за да си изкарват прехраната
Изследването на полярното сияние може да е потенциална кариера за начинаещи учени, макар и изключително нишова, но не особено модерна специализация.
Норвежкият математик и астрофизик Карл Стьормер (1874–1957) изучава движението на заредените частици в магнитосферата.
Ученият Кристиан Биркеланд е друг ранен пионер в областта, който получава седем номинации за Нобелова награда.
През 1939 г. норвежкият физик Ларс Вегард доказва емисиите на водород в полярното сияние. Девет години по-късно той посочва доплеровия ефект във водородните линии на полярното сияние.
- Други планети също имат полярни сияния
Полярните сияния не са уникални за Земята. Юпитер и Сатурн например имат по-силни магнитни полета и полярни сияния могат да се наблюдават и на двете газови планети. Знаем това от космическия телескоп Хъбъл и космическите апарати Касини и Галилео.
Точно както на Земята, полярното сияние на Сатурн изглежда е причинено от слънчевия вятър. Причините за полярното сияние на Юпитер обаче са по-специфични.
- Северното сияние присъства в митологиите на много северни народи
Според една скандинавска легенда светлините от северното сияние са отражения от щитовете и броните на Валкириите – девици воини, които отвеждат падналите в бой воини към златните порти на Валхала. Скандинавските легенди също така гласят, че тези пулсиращи зелени светлинни лъчове са служили като арка, водеща към Валхала.
- Северното сияние присъства и в легендите за китайските дракони
Като се има предвид географската ширина, на която е разположен Китай, наблюдаването на сиянието там е рядкост. Това означава, че все пак в редки случаи този феномен е бил наблюдаван в Китай и въздействието му е било значително.
Говори се, че много ранни китайски легенди за дракони могат да бъдат свързани с тези редки светлинни явления, възприемани като битка между добри и зли дракони.
Японската култура пък свързва полярното сияние с късмет. Легендите за полярното сияние включват и плодородие. В японската култура например дете, заченато по време на изложение на северно сияние, ще бъде благословено с добър външен вид, интелект и късмет.
