Направи дарение на училище!

Обикновено при родилния процес не се достига до усложнения. Но има случаи, които изискват незабавна реакция. Усложненията може да възникнат във всеки етап от раждането.

Най-честите усложнения при раждане включват:

• Липса на прогрес
• Фетален дистрес
• Перинатална асфиксия
• Раменна дистокия
• Силно кървене
• Неправилна позиция
• Предлежаща плацента (плацента превиа)
• Цефалопелвисна диспропорция
• Разкъсване на матката
• Прекалено бързо раждане.

В тази статия ще разгледаме тези 10 усложнения при раждане, включително причините за тях и как може да се лекуват или предотвратят.

1. Липса на прогрес

Раждането може да бъде описано като продължително или с липса на прогрес, когато продължи твърде дълго. За жените, които раждат за първи път, липсата на прогрес се описва като раждане, което продължава повече от 20 часа, докато при жени, които са раждали и преди, състоянието се категоризира като такова, когато раждането продължи повече от 14 часа.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Липсата на прогрес може да настъпи във всеки етап от раждането, но е най-притеснително по време на активната фаза.

Причини:

• Бавно разширяване на шийката на матката
• Бавно скъсяване на шийката
• Много голямо бебе
• Малък родилен канал или таз
• Раждане на няколко бебета едновременно
• Емоционални фактори, като притеснение, стрес и страх.

Болкоуспокояващите също може да допринасят за забавяне или отслабване на контракциите на матката.

В случаите на липса на прогрес, на бъдещата майка може да бъдат дадени медикаменти, които ускоряват раждането или бебето може да бъде извадено чрез цезарово сечение.

В зависимост от етапа от раждането, може да се препоръча на жената да опита някои техники за отпускане – ходене, сън, къпане или промяна на позата, като лягане на страни, стоене права или клякане.

2. Фетален дистрес

Феталният дистрес (non-reassuring fetal status) е термин, който се използва, за да опише състояние, при което раждащото се бебе изглежда не е добре.

Причини:

• Бебето не получава достатъчно кислород
• Анемия
• Недостатъчно количество амниотична течност (олигохидрамнион или маловодие)
• Високо кръвно, предизвикано от раждането (PIH)
• Преносена бременност – след 42-рата гестационна седмица
• Забавен вътрематочен растеж (IUGR)
• Амниотична течност, оцветена от мекониума (фецеса) на бебето.

При това състояние може да бъде препоръчано на жената да промени позицията си, да повиши хидратацията си, да се поддържа достатъчно високо кислородното ниво, да се проведе амниоинфузия (въвеждане на течност в амниотичната кухина) или временно спиране на контракциите (токолиза) и да получи хипертонична декстроза венозно.

За да се потвърди състоянието, може да се проведе киселинно-основен тест на кръвта на бебето; понякога е необходимо да се проведе цезарово сечение.

3. Перинатална асфиксия

Перинаталната (родилна) асфиксия е състояние, което може да настъпи преди, по време или непосредствено след раждането и е причинено от неадекватна оксигенация.

Това състояние може да доведе до аномалии в кръвта на бебето, включително хипоксемия (недостиг на кислород) и ацидоза (висока киселинност на кръвта).

Credit: Expert Infantry, flickr

Бебетата, които още не са родени може да показват симптоми на асфиксия, като понижен сърдечен пулс и понижени нива на pH; бебетата, които са засегнати от състоянието по време на раждането може да имат лош цвят на кожата, нисък пулс, слаб мускулен тонус, задъхване, слабо дишане или амниотичната течност да е оцветена от мекониума.

Лечението на перинаталната асфиксия може да включва оксигенация на майката (дава ѝ се кислород), цезарово сечение, механично дишане или медикаменти.

4. Раменна дистокия

Раменната дистокия е непредсказуемо състояние, при което главата на бебето преминава, а раменете му се заклещват.

В случай на раменна дистокия, медицинският персонал може да предприеме няколко действия, за да освободи раменете:

• Да се приложи натиск върху корема на майката
• Да обърнат раменете на бебето с ръце
• Епизиотомия (хирургически разрез), за да създадат повече място за преминаване на раменете
• Да притиснат бедрата на майката към корема ѝ.

Усложненията при раменна дистокия обикновена са временни и лечими. Въпреки това, има случаи на значителни наранявания. Рисковете за бебето включват нараняване на нерва на рамото, ръцете и дланите, което обикновено преминава за 6-12 месеца, а намаленият приток на кислород към мозъка може да доведе до увреждането му, както и до смърт.

Усложненията при майката са свързани с разкъсване на матката, вагиналния канал, шийката на матката или ректума, както и силно следродово кървене.

5. Силно кървене

Жените губят средно по 500 милилитра кръв при нормално раждане на едно бебе и 1 литър при цезарово сечение.

Около 4% от жените страдат от кръвоизливи след раждането, които се изразяват в силно кръвотечение.

Най-честата причина за това е маточната атония, при която контракциите са прекалено слаби, за да осигурят адекватна компресия на кръвоносните съдове в мястото, в което вече изхвърлената плацента се е свързвала с матката.

В резултат може да настъпят изменения в кръвното налягане на майката, шок и смърт.

Определени състояния могат да повишат риска от силно кървене след раждането за дадена жена:

• Разкъсване на плацентата
• Предлежаща плацента
• Прекалено разширяване на матката
• Многоплодна бременност (близнаци)
• Високо кръвно налягане, причинено от бременността
• Няколко предишни раждания
• Удължен родов процес
• Инфекция
• Затлъстяване
• Медикаменти, които предизвикват или спират раждането
• Използване на форцепс или вакуум за израждане на бебето
• Прилагане на обща анестезия.

Други състояния, които повишават риска, включват разкъсване на кръвоносните съдове на матката, шийката или вагината, хематом на вулвата, вагината или таза, нарушения в кръвосъсирването, placenta accreta, increta или percreta и разкъсване на матката.

Лечението включва медикаменти, масаж на матката, отстраняване на остатъците от плацентата, зашиване на кървящите съдове и хирургическа намеса – лапаротомия (отваряне на коремната кухина) или хистеректомия (отсраняване на матката).

6. Неправилна позиция

Не всички бебета застават по най-добрия начин за нормално раждане. Въпреки че тилното предлежание (occiput anterior) или с главата надолу и лице към гърба на майката е най-често срещаната позиция, която бебето заема при

раждането, някои бебета се разполагат по друг начин. Понякога, това може да доведе до определени затруднения.

Други позиции, които бебетата заемат:

• Задно тилно предлежание (occiput posterior) или с лице към корема на майката
• Седалищно предлежание: с дупето напред или с краката напред
• Напречно предлежание: бебето лежи хоризонтално.

В зависимост от позата на бебето и ситуацията, медицинският персонал преценява дали да се опита да намести бебето с ръце, да използва форцепс, епизиотомия или цезарово сечение.

7. Предлежаща плацента (плацента превиа)

Когато плацентата закрива отвора на шийката на матката, това се нарича предлежаща плацента. Обикновено в тези случаи се извършва цезарово сечение.

Рискови фактори за развитие на плацента превиа:

• Предишни операции на матката
• Предишни раждания или плацента превиа
• Многоплодна бременност
• Възраст на майката над 35 години
• Пушене
• Употреба на кокаин.

Главният симптом за предлежаща плацента е кървене по време на втората половина от бременността, вариращо от слабо до много силно. Кървенето по време на бременност може да доведе до тежка кръвозагуба по време на раждането и до преждевременно раждане. Ако кървенето е леко, обикновено се препоръчва на бъдещата майка да си почива. Силното кървене може да се лекува в болница под наблюдение. Ако не спира, на жената се влива кръв или се налага цезарово сечение.

8. Цефалопелвисна диспропорция

Когато главата на бебето е твърде голяма в сравнение с таза на майката и не може да премине през него, състоянието се нарича цефалопелвисна диспропорция.

То възниква при 1 от 250 бременности.

Причини:

• Много голямо бебе
• Неправилна поза на бебето
• Малък или таз с необичайна форма.

Обикновено, такива бебета се раждат чрез цезарово сечение.

9. Разкъсване на матката

При жените, които вече са раждали чрез цезарово сечение, съществува опасност белегът да се разкъса при следващо раждане. Въпреки че не се случва често, това може да се окаже опасно за нероденото бебе, като го излага на риск от кислороден глад.

Ако белегът започне да се разкъсва по време на раждането, трябва да се направи цезарово сечение, за да се роди бебето.

Поради потенциалния риск, на жените, които преди са раждали чрез цезарово сечение, а сега искат да роят по нормален път, се препоръчва да сторят това в здравно заведение с достъп до операционна зала и възможност за преливане на кръв.

Най-честият сигнал за разкъсване на матката е измененият пулс на бебето. Други индикатори включват вагинално кървене, неправилни контракции и болка между контракциите. Може да бъде използван ултразвуков скенер, за да се определи дебелината на белега.

Разкъсване на матката се наблюдава при 2 от всеки 1000 раждания по нормален път, след предходно цезарово сечение.

10. Прекалено бързо раждане

Трите етапа на родовия процес обикновено траят общо 6-18 часа. Но в някои случаи раждането продължава само 3-5 часа. Те се обозначават като много бързо раждане или прибързано раждане.

Вероятността от прибързано раждане се повишава от:

• По-малко бебе от обичайното
• Матка, която се съкращава ефективно и силно
• Подходящ родов канал
• Предишни бързи раждания

Credit: Kala Bernier, flickr

Бързото раждане може да бъде предшествано от серия бързи, силни контракции, които оставят много малко време за почивка между тях, до степен, която води до усещането, че са една продължителна контракция.

Бързото раждане може да бъде проблематично за майката, тъй като може да я накара да чувства, че е извън контрол и няма време да стигне до лечебното заведение, за да роди там. Състоянието може да повиши риска от разкъсване на шийката и вагиналния канал, кръвоизливи и следродов шок.

При бебето бързото раждане може да доведе до вдишване на амниотична течност и повишен риск от инфекция, поради опасността да бъде родено на нестерилно място.

В случай на бързо раждане, трябва да се извика лекар или акушерка, а майката да прилага техники за дишане и успокояване на мислите, за да почувства повече контрол над ситуацията. Добре е тя да остане на чисто място и да лежи по гръб или на една страна.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!