Биология 

Змиите, обитаващи морета, които имат пряк достъп до градове, променят цвета си

Emydocephalus annulatus

Не е обичайно хора и змии да плуват в едни и същи води. Повечето пълзящи същества, сред които има много отровни, предпочитат отдалечени местности, пък и хората не си търсят белята, бидейки в близост до тях. Изключение правят така наречените „костенуроглави“ морски змии (Emydocephalus annulatus).

Те обитават соленоводни басейни, непосредствено до големи градове като столицата на френската отвъдморска територия Нова Каледония Нумеа, разположена на тихоокеанския бряг. Нямат дълги отровни зъби или силна отрова като някои други водни змии. Хранят се предимно с хайвер. Това, че са сравнително безопасни и се намират край градове, ги прави идеални за научни изследвания.

Еволюционният биолог Рик Шайн към университета в Сидни започнал да ги изучава преди 20 години. Благодарение на тези същества, успял да проведе едно от най-детайлните екологични проучвания относно „истински“ морски змии – такива, които постоянно живеят във воден басейн. По време на изследване Рик забелязал, че змиите от вида, които обитават територии в близост до градове са по-тъмни и с по-малко на брой отличителни ивици по тялото от други свои себеподобни. Според биолога причината за тази аномалия е замърсяването.

Всичко от производствените механизми на града се изхвърля в морето. Тази практика е добре позната. През индустриалната революция в Европа молецът променил цвета си, за да се слее с градския пейзаж, покрит със сажди. Сходни промени са претърпели и други безгръбначни с течение на времето.

Различното при този случай е, че змиите не използват тази промяна като камуфлажна окраска. От такава се нуждаят предимно неподвижни или полуподвижни същества. Змиите често се движат, преминавайки над живи корали или техни остатъци. И дори да искат да се скрият, това е невъзможно предвид ярките цветове на средата. Шайн мисли, че по-тъмната окраска е следствие от по-голямото количество натрупани токсини върху кожата. При сменяне на кожата змията се освобождава от токсичните вещества, които са се акумулирали по нея. Подобна практика използват и гълъбите − сменяйки перата си, те се прочистват от вредните вещества.

„Това, че тези градски обитатели са се приспособили към замърсяването на градовете, не означава, че трябва да приемаме океана за тоалетна“, коментира Шайн. В противен случай рискуваме да загубим много ценни създания, които разчитат на него за своето оцеляване.

Превод: Лаура Сани

Източник: Popular Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close