Здравната култура като елемент от здравната сигурности националната сигурност

Автор: Доцент д-р Красимир Коев Д.М. Медицински университет София

Абстракт

Направен е паралел между национална, социална, здравна сигурност и връзката между тях. Представени са социалните основи на националната сигурност, които изучават ролята на човешкия фактор и системата за неговото управление, осигуряване и развитие в държавата. Посочени са основните здравни показатели на страната, които са крайно неблагоприятни и застрашават националната ни сигурност. Формирането на необходимата здравна култура на населението и на отделния индивид е свързано с такива педагогически процеси като здравно възпитание и здравна просвета, които оказват влияние върху устойчивото развитие на системата за националната сигурност. Изтъкнато е значението на информираността и познанието, които играят решителна роля в култивирането на здравни знания и навици. Представени са основните принципи и механизми на осъществяване на промоцията на здраве. Показано е значението на промоцията на здравето за устойчивото развитие на системата на националната сигурност.

Ключови думи: национална сигурност, социална сигурност, здравна сигурност, здравни показатели, здравна култура, здравно възпитание, здравни знания.


РЕКЛАМА:

***

 

Национална сигурност

Днес сигурността се определя в много по-широки граници, отколкото в края на 20-ти век.В периода на Студената война това понятие е свързвано предимно с военните аспекти на сигурността.В центъра на тази сигурност са ядрената и конвенционалната мощ на страните членки на НАТО и от друга страна на Варшавския договор. В съвременните условия сигурността има както военни, така и невоенни (хуманитарни) аспекти [1].

Като понятие тя се появява първоначално в американската политология в първите години след края на Втората световна война (1947 г. Президентът Хари Труман, National Security Act) [2]. До този период доминират понятията „отбрана”, „отбранителна способност”, отразяващи естествения стремеж да се защитят собствените граници и територия. Националната сигурност като политическа категория отразява връзката на сигурността с нацията, с определена териториална държавна общност, характерното състояние на тази нация като цялостна система, включваща обществените отношения и съзнание, както и институти, съдействащи реализацията на националните интереси [3].

Под национална сигурност на отделна страна, съгласно Устава на ООН, се разбира динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа принуда, така че те свободно да осъществяват своето развитие и прогрес [4].

В различните етапи от развитието на човешката цивилизация и на отделните държави в обсега на понятието „национална сигурност” се включват с различна тежест и влияние онези структурни елементи, които в решаваща степен определят нормалното протичане на националния живот, пътищата и способите, чрез които се отстраняват и неутрализират различните заплахи. Това зависи от редица фактори, но основните от тях са: състоянието на международните и особено на военнополитическите отношения в глобален и регионален мащаб; мястото и ролята на държавата в тези отношения; равнището на икономическото състояние на страната; социалния и демографския проблем; престъпността; характера на държавния строй, а и от тук на общополитическия курс на държавно ръководство.

Критерий за гарантиране на националната сигурност е наличието на висока степен на възможността държавата самостоятелно да компенсира, неутрализира или управлява различните видове заплахи и надеждно да защитава гражданските, обществени и държавни интереси, които в съвкупност съставляват националните интереси, независимо от намеренията, действията и позицията на други страни и етнически, икономически, религиозни и други образувания [5].

Националната сигурност може да се определи като относително устойчиво състояние на нацията, характеризиращо се с обективни външни и вътрешни условия, при които в достатъчно висока степен са защитени от съвременните рискове и заплахи жизненоважните национални интереси и благодарение на които, това състояние поражда в обществените настроения господстващо чувство на сигурност [5]. В най-общ план „национална сигурност” е защитеност и реализиране на националните интереси като съвкупност от интересите на държавата, обществото и личността [6].

 

Социална сигурност

Социалните основи на националната сигурност изучават ролята на човешкия фактор и системата за неговото управление, осигуряване и развитие в държавата [7]. Човешкият фактор са отделните хора (гражданите) и обществените организации. Хората и обществените организации са създатели и ползватели на услугата „сигурност”. Те също така могат да бъдат създатели на сигурност за други граждани и обществени групи в страната. Освен това човешкият фактор може да влияе върху характера, обхвата и управлението на социалните дейности в държавата. Осигуряването, управлението, регулирането и развитието на социалната сфера в живота на гражданите и техните организации се осъществява от държавното ръководство. Състоянието на социалната сигурност зависи и в по-малка степен – от правовата и гражданско-защитната сфера на обществения живот, сигурността на обществения ред, отбраната и информационната сигурност [8].

 

Цялата статия е публикувана в брой 108 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: