Направи дарение на училище!

Доц. Атанас Атанасов има магистърска степен по биотехнология от СУ “Св. Кл. Охридски”, докторска степен по биохимия от Университета в Берн (Швейцария), както и хабилитация по фармацевтична биология от Университета във Виена (Австрия). Публикувал е над 200 академични статии, покриващи широка научна област от молекулярна медицина до дигитални технологии. 

Освен всичко това той е и доста изтъкнат популяризатор на комуникацията на научната информация в социалните мрежи и на отворените иновации. Акаунтът му в Twitter се следи от над 100 хиляди последователи.

Петър Теодосиев: Защо избрахте точно Twitter, откога започнахте да публикувате там и какъв тип съдържание, че да стигнете до толкова много хора?

Атанас Атанасов: Всичко се случи много постепенно, аз съм в Twitter повече от 10 години. Но вероятно това, което имаше най-голям принос за успеха ми, беше постоянството – използвам платформата от много време и съм активен всекидневно. Споделям главно туйтове, свързани с научната комуникация, научни статии и така всичко стана постепенно. Важно е и да се споделя такава информация, която би била интересна на широката публика.

Разбери повече за БГ Наука:

***

П.Т.: Може ли да кажете малко повече за научната организация, в която работите и също как хората в нея се справят със социалните мрежи?

А.А.: Значи, аз представлявам три различни институции. На първо място аз съм научен ръководител на Института по дигитална медицина и безопасност на пациентите “Лудвиг Болцман”, към Медицинския университет във Виена. С тази институция фокусът ми на работа е приложение на дигиталните технологии в областта на медицината. Второ – аз съм професор в Института по Генетика и биотехнологии на животните, към Полската академия на науките и с тази институция фокусът на работата ми е свързан главно с благотворните въздействия на природни продукти с лечебни свойства. И трето – аз съм главен редактор на научното списание Current research and Biotechnology, където фокусът ни е да публикуваме висококачествени научни изследвания от различни области на биотехнологиите.

А как се справят тези институции с комуникациите, свързани със социалните мрежи – мисля, че усилията в тази област са още в начална фаза. Никоя от тези институции не е много проминентен комуникатор на науката в социалните мрежи. Разбира се към всяка от институциите има назначени специалисти, които се занимават с прес релийз и ако човек има някакви интересни изследвания, може да се свърже с тях и те да му помогнат. Нещо подобно има и в България, например БАН доколкото знам също има такъв офис и системата е доста сходна.

Цялата статия можете да прочетете в новият Брой 149 на сп. Българска Наука.

Подаряваме ти първите 58 стр. от брой 149 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!