Защо русенци не познават културната история на родния си град

Автор: Венцеслав Вутов

Русе

За солидарност и конфликт между поколенията се е говорило достатъчно и е изписано огромно количество материал, за солидарността и конфликта между поколенията в България са направени само ограничен брой изследвания от определени учени, но има един проблем, по който почти нищо не е писано, защото е потиснат и скрит. Това е въпросът за приемствеността между поколенията и съответно за комуникацията между тях. Защото ако няма едно нормално общуване, при което посланията не само да бъдат кодирани от едното поколение, но и да могат да бъдат разкодирани от другото, то тогава няма да се осъществи процесът на предаване. Липсата на взаимност в общуването води до отсъствие на приемственост. А като няма приемственост, е излишно да се обсъждат въпросите за солидарността и диалектическото разбиране за конфликта като възможност за развитие. Затова ще бъдат поставени и разгледани (в известна степен) проблемите за “информационното затлачване” и “приемствеността на незнание” между поколенията сред определен брой респонденти в условията на един български град.

При разглеждането на подобен въпрос, още в самото начало трябва да се обърне внимание на процесите на изселване и урбанизация, тъй като те могат да окажат съществено влияние върху емпиричните резултати от настоящото проучване.

Личностният облик на град Русе постоянно се е променял през годините, заедно с нарастването на броя на неговите граждани. До един момент. През 1985г. населението на Русе е 185 400 души, но през 1992г. вече е 169 658 души. Има намаление с 15 742 – рекорд между всички български градове. Причините за това рязко намаление са комплексни, но главно – трансграничното замърсяване на въздуха от румънския завод за хлорни изделия “Верахим” на няколко километра от Гюргево, край дунавския бряг, точно срещу централната част на Русе, на 1 км от хотел “Рига”. Заводът е построен със съгласието на българското правителство и на президента Тодор Живков, който в един от томовете си пише: “С другаря Николае Чаушеску решихме Дунав да стане долина на химията.” Постоянното обгазяване на Русе принуждава много семейства да напуснат града, въпреки трудностите свързани със смяна на местожителството по онова време. След намаляване на опасността от обгазяване започва изселването на българските турци. От 1990г., когато настъпва политическа промяна и икономическа криза, много жители на града заминават зад граница. При това раждаемостта силно намалява, смъртността се увеличава, а голямата урбанизация, наблюдавана преди години, съвсем стихва. Въпреки това, осъществената вече миграция от селата към града съвсем не е малка. Много хора само работят в Русе, а за да си починат си отиват по родните села. Затова не е учудваща липсата на интерес сред тези “русенци” към културната история на града. За да се избегне влиянието на горните два фактора, към 90% от анкетираните и интервюираните лица са най-малко трето поколение русенци.


РЕКЛАМА:

***

По-реална представа за това, доколко русенци познават културната си история, може да ни даде едно емпирично изследване върху 40 русенци от 5 различни поколения. За целта на ученици от елитно русенско училище (по 6 души от 4 класа – общо 24 души, родени през 1989г.) е предоставен за попълване въпросник (вижте приложението в края на статията), съдържащ 17 въпроса, от които 8 закрити и 9 открити. Със същата анкета и допълнително интервю са събрани данни от лица, родени през следните години: 1982-83г., 1978-79г., 1950-51г. и 1924-25г. (по 4 души от всяка възрастова група). Най-подробно ще бъдат представени резултатите на най-младото поколение, които ще се съпоставят в процеса на изложението с данните от другите възрастови групи.

Цялата статия е публикувана в брой 108 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: