Направи дарение на училище!

Генетична мутация изглежда нарушава способността на тамоксифен да се справи със заболяването.

Генетичен вариант, често срещан при някои африканци, може да намали ефектите на популярно лекарство за рак на гърдата. Вариантът произвежда бавна форма на ензима, който е необходим за активирането на тамоксифен. „Хора, които унаследяват две копия от този вариант показват пет пъти по-малко активно лекарство в кръвта си в сравнение с хора, които нямат този вариант“ – докладват изследователи на годишната среща на Американското общество по човешка генетика на 2 ноември. В резултат на това, много от тези пациенти получават доза, която е недостатъчна за лечението на техния рак.

Генът, наречен CYP2D6, който произвежда важния ензим, се различава значително между хората. Средно една пета от африканците са носители на поне едно копие от въпросния вариант. През целия континент обаче това число варира от едва 5 до над 34 процента.

„Превантивният генетичен скрининг, който открива пациентите с въпросния генетичен вариант, вероятно би струвал твърде много за местни клиники и болници“ – казва молекулярният генетик Comfort Kanji, базиран в Африканския институт по биомедицински науки и технологии в Хараре, Зимбабве. Той обаче смята, че откритието на неговия екип може да вдъхнови клинични изпитвания, които да изследват по-високи начални дози от тамоксифен във високо афектирани групи.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Kanji и колегите му са събирали ежедневни кръвни проби от 42 зимбабвийци, приемащи тамоксифен. Някои от участниците са имали само едно копие от варианта, докато други са имали две. Трета група е имала различен вариант на гена, отговорен за ензим с неизвестен ефект. Разликите в това как те са метаболизирали лекарството са се проявили веднага и са се задържали за цялата продължителност на триседмичния експеримент.

В допълнение, чрез симулации се е установило, че удвояването на предписаното количество от лекарството за участниците с две копия от въпросния вариант е довеждало нивата на активното лекарство в кръвта до нормални стойности – и то с малък брой краткосрочни последствия.

„Проучването предоставя мощни резултати макар малкия размер на извадката“ – казва David Twesigomwe, фармакогенетик в Института по молекулярни бионауки Sydney Brenner в Йоханесбург, който не е участвал в изследването.

„То предоставя ясен случай на метаболитен скрининг“ – казва той. Дори когато цялостното генетично изследване остава недостъпно за много африканци, той вярва, че по-прости и праволинейни изследвания могат да свършат същата работа, потенциално полагайки основата за да могат клиницистите да включат скрининга по-широко в лечението.

Всяка година, около 200 000 души в Субсахарска Африка получават диагнози за рак на гърдата. Приблизително 40 процента оцеляват за повече от пет години след диагнозите си, за разлика от 86 процента в Съединените щати. Главната причина е, че много пациенти в Африка изпитват затруднения в набавянето на лечение и в резултат на това се появяват в клиниките с късен стадий на рак. „Тези нови открития едва ли ще обърнат случаите наопаки, но биха могли да помогнат на своевременната грижа да стане по-ефективна“ – казва Kanji.

В световен мащаб, около 30 процента от пациентите с рак на гърдата, позитивен за естрогенови рецептори – най-честият тип – показват малко подобрение при лечение с тамоксифен. „Тази пропорция е дори по-голяма сред африканските жени“ – казва Kanji. Разпространението на изучавания генетичен вариант, или други такива с подобен ефект, може да даде частично обяснение.

„Отделно проучване ще бъде необходимо за да се види дали откритията засягат и афроамериканците“ – казват Kanji и Twesigomwe. В Съединените щати, чернокожите жени са 40 процента по-склонни да умират от рак на гърдата – като честотата на чернокожи жени е около 28 смъртни случая на 100 000 души, в сравнение с белите жени, при които е около 20 смъртни случая на 100 000 души – макар подобната честота на диагностициране.

Експертите предупреждават, че причините за това са многостранни, включително биологични, социологически и исторически. Ролята, която вариантът на CYP2D6 играе, може би съставя само късче от късчето.

Ензимът, който генът генерира, метаболизира не само тамоксифен. Той е отговорен за разграждането и на много други лекарства, включително опиоиди, бета-блокери и често използван клас антидепресанти, наречен инхибитори на обратното захващане на серотонин. Това означава, че хора с различни варианти на гена могат да имат по-силен или по-слаб отговор и към тези лекарства.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Kanji et al. Pharmacokinetics of tamoxifen and its major metabolites and the effect of the African ancestry specific CYP2D6*17 variant on the formation of the active metabolite, endoxifen. American Society of Human Genetics annual meeting, November 2, 2023, Washington, D.C.

C.A. Anyigba, G.A. Awandare and L. Paemka. Breast cancer in sub-Saharan Africa: The current state and uncertain future. Experimental Biology and Medicine. Vol. 246, June 2021, p. 1377. doi: 10.1177/15353702211006047.

R.B. Riggins et al. Pathways to tamoxifen resistance. Cancer Letters. Vol. 256, October 18, 2007. doi: 10.1016/j.canlet.2007.03.016.

Превод: Радостин Христов

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!