Защо е нужно децата да учат наука и повече за научния метод

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Таня Димитрова е създател на научен детски портал, на английски език, включително с информация и на български.

 

Петър Теодосиев: Защо създадохте този канал, с какво точно се занимавате и защо сте в България, но сте го направили за Америка?

 

Таня Димитрова: Започнах “Science Journal for Kids” през 2015 г., когато бях учител в 9-и до 12-и клас в САЩ и всъщност то започна като проект за моите собствени ученици. Бях ги помолила да си изберат някоя научна статия от академичен журнал и да я прочетат и резюмират после за съучениците си. Те се провалиха тотално, не можаха изобщо да разберат за какво става дума, въпреки че имаха възможност самите те да си изберат статия на каквато и да е тема, която им харесва. Причината за това разбира се е, че академичните статии са написани на много така специфичен и сложен език, за което има добри причини, но просто не са подходящи за деца и дори за възрастни, които са неспециалисти. Аз се заех да адаптирам една такава статия за моите ученици. Същото съдържание и същия експеримент беше описан и научен модел, същата структура запазихме, абстракт, въведение, методология, резултати и дискусия. Просто го направих на по-нормален и приятен за децата език, с адаптирани графики и т.н. Така учениците ми разбраха всичко и всъщност от там тръгна идеята. Направих още няколко статии за моите ученици, после осъзнах, че всички ученици биха имали полза от това и така започна журналът.


РЕКЛАМА:

***

 

П.Т.: А те как приеха вашите статии, разликата между предишните и това, което вие направихте?

 

Т.Д.: Изкефиха се и си казаха “Това ли е всъщност, което учените правят, така ли се е стигнало до тези резултати?” Защото има много качествена научна информация като статии за нови открития и др., но във всички или почти всички такива статии се казва само какво е откритието, какъв е крайният резултат, но не се обеснява как учените са стигнали до този резултат. Но когато те разберат как протича целия научен процес те придобиват представа как функционира науката като цяло. Защото когато хората не знаят как се е стигнало до научния резултат не знаят и защо трябва да му се доверят.

Затова ние обичаме да адаптираме поредици от статии на една и съща тема. Защото някоя статия, примерно отпреди 4 години, е стигнала до някакво заключение, на базата на някакви данни, каквито учените са имали към този момент. Две години по-късно обаче има нови данни, нови експерименти са проведени и стигат до малко по-различни резултати. Това не значи, че е имало нещо гнило първия път, но това е начинът, по който науката се развива – стъпка по стъпка, стъпваш на раменете на цяло поколение от учени преди теб.

 

П.Т.: Точно така, един директор на институт навремето беше казал, че работата на един учен е капка в едно море. И всички тези капки заедно образуват морето от наука.

 

Т.Д.: Именно заради това нашите статии накрая си имат въпроси. Много от въпросите са от типа на дали си разбрал правилно това, което си прочел. Но обикновено има въпроси и от сорта на: Какви недостатъци виждате в дизайна на този експеримент; Как бихте препоръчали да бъде репликирано това в някаква друга обстановка и при други обстоятелства; Какъв резултат бихте имали хипотеза, че ще се намери там? Идеята е да си задават допълнителни въпроси учениците, да помислят накъде може да заведе това изследване и тези резултати, каква е следващата стъпка.

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият Брой 150 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 61 стр. от брой 150 тук>>