Търсене
Close this search box.

Зараждане на съсловните организации в здравеопазването – Място и роля в профсъюзното движение в България (1877-1944)

Зараждане на съсловните организации в здравеопазването – Място и роля в профсъюзното движение в България (1877-1944)

Зараждане на съсловните организации в здравеопазването – Място и роля в профсъюзното движение в България (1877-1944)

Зараждане на съсловните организации в здравеопазването – Място и роля в профсъюзното движение в България (1877-1944)


Направи дарение на училище!



***

Автор: Михаела Варнева

Доцент, Факултет „Дентална медицина“, Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“-Варна

 

Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. Оттам те получават широко международно разпространение. В началото на XX век започват да се създават международни обединения на профсъюзите. Съсловните организации и професионалните съюзи са организации, състоящи се изцяло или предимно от работници с еднакви или сходни професионални характеристики, чиято основна цел включва регулирането на взаимоотношенията на съответните работници с техните работодатели или с асоциации на последните. В България профсъюзното (или синдикално) движение възниква постепенно след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. Първите съсловни организации възникват за да защитават интересите на определи съсловия и се създават по градове. Впоследствие се обединяват и се появяват сдруженията от национален характер. Цел на настоящата статия е да проследим и опишем началото на синдикалното движение в България и по-специално съсловните организации в здравеопазването. За целта проучихме литературни източници, документи и архивни данни. Основните задачи на съсловните организации в здравеопазването са защита на професионалните интереси на съсловието, обмяна на знания, мнение и опит. Те се ръководят от уважавани и доказали професионализма си специалисти от практиката. За периода на своето съществуване (от създаването си до 1944 г.) професионалните и научни организации на лекарите, зъболекарите, фармацевтите и другите професии в областта на здравеопазването у нас изиграват огромна прогресивна роля за развитието на здравното дело в страната.

Професионалният съюз (съкратено профсъюз или професионални (работнически) синдикати) е доброволно обединение на хора, свързани с общи интереси в дадена професионална сфера – обслужване, производство, образование, култура. Обединението се създава преди всичко с цел защита на правата на работниците и служителите, като представлява техните интереси пред работодатели и правителство (33). 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Класическата дефиниция за професионален съюз е дадена от съпрузите Сидни и Беатрис Уеб през 1896г.: „Дълготрайно сдружаване на наемни работници с цел запазване и усъвършенстване на условията на техния трудов живот.“ (24,29).

Друга, по-съвременна и често ползвана дефиниция за професионални съюзи е дадена от британското законодателство и гласи: това са организации (временни или постоянни), състоящи се изцяло или предимно от работници с еднакви или сходни професионални характеристики, чиято основна цел включва регулирането на взаимоотношенията на съответните работници с техните работодатели или с асоциации на последните (24,29).

Исторически данни сочат, че професионалните съюзи възникват през XIX век. Тяхна родина е Англия. Оттам те получават широко международно разпространение. В началото на XX век започват да се създават международни обединения на профсъюзите (29). 

В България профсъюзното (или синдикално) движение възниква постепенно след Руско-турската освободителна война от 1877 – 1878 г. То се създава и развива по-късно (от останалите европейски страни) и логично е повлияно от техния опит и традиции. Разбира се, в него се проявяват и редица национални белези и специфики, които са плод на икономическото и политическото развитие на страната ни и особеностите на националния ни характер (18,29). 

Първи започват да се организират учителите. През 1880 г. в Шумен се създава Учителско дружество, последвано от “Свищовска учителска дружба”. Целите на организирането са отстояване на професионалните интереси на учителите. Учредителният конгрес на Българския учителски съюз (21 юли 1895 г.) си поставя за цел премахването на материалната и моралната мизерия и новите ограничения на политическите права на учителството.

През февруари 1883 г. група печатарски работници в София полагат основите на Българското типографско дружество за взаимно подпомагане, което за разлика от многото сдружения е стабилна професионална организация с организационен живот и браншови характер (18).

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 137 на списанието>>  

Издаваме вече 15 г. онлайн списание, което цели да покаже красотата на знанието. Стремим се с всеки брой да покажем най-новото в науката и да имаме нови български учени-автори, които да ви покажат своята работа чрез достъпно написани статии. В този брой има около 8 авторски статии, които са актуални, интересни и вярвам ще останат дълго в съзнанието ви, а някои от вас дори ще разказват прочетеното.

Важно е да отбележа, че от този брой абонамента става 49 лв. за година и 4,50 лв. за периодично плащане месец за месец. Също така вече може да четете списанието в е-четец – формати ePub и mobi, като запазваме PDF-a и дори в момента работим да бъде още по-добре изглеждащ. Може да видите демо на този брой по-долу.

Вижте този и всички предишни броеве, важно е да се знае!


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.