В предходната част бе разгледана атака от тип DoS (Denial-of-Service), която представлява спиране на работата на даден процес или устройство чрез генериране на голям обем от заявки към даден сървър или създаване на такива с грешен формат, водещи до значително увеличаване на работното натоварване на целта.

За разлика от DoS атаките, които най-често се извършват от едно единствено атакуващо устройство, при DDoS (Distributed Denial-of-Service) генерираните злонамерени действия стартират от множество отдалечени спрямо целта хостове. Това води до значително увеличаване на обема на генерирания трафик или на запитванията. Много често в атаката се включват „ботове“ или „зомбита“ – заразени системи, на които работи зловреден код. След неговото активиране започва и генерирането на съответните мрежови пакети.