July 5, 2020
Начало » Археология История НАУКА

Забравената светиня в София, където е била погребана Света Елена

Денис Топов публикувано на август 17, 2018
0


Автор: Елена Страхилова

Както отбелязва в своята книга „Отключените пътища на богомилите“ Христо Буковски, малко софиянци знаят за това място. Днес то е незабележимо и безлично, потънало сред висока трева и бурени, забравено досами прашен паркинг и току под балконите на една жилищна кооперация. А някога е било свято място, към което са се стичали поклонници не само да измолят прошение от Бога, но и да се лекуват с живителната вода от аязмото, която тук щедро е бликала. От аязмото вече няма и следа. Може би водата все още се процежда някъде сред буреняка, кой знае. А от внушителния някога храм, изграден върху възвишението, личат нищожни останки, защото и онова, което е стояло тук чак до 90-те години на XX век, е било изровено от строителните машини и погребано под основите на близкия блок.

Това мистично и специално място се намира в кв. Лозенец, в самия край на ул. Димитър Хаджикоцев. Единственото, което е счела за нужно да направи Столична община за него, е да огради част от терена с ограда (вече съборена частично) и да сложи не твърде коректна табела, информираща случайните минувачи, че това е фамилна гробница от края на IV и началото на V век.

В действителност, тук, на този хълм, познат на старите софиянци под името Кръста, е имало огромен светилищен комплекс разгърнат на площ от 3000 кв.м., от който античният мавзолей (гробница) в подножието му е бил само една малка част. Сред руините на мавзолея стоят все още здраво вкопани три каменни саркофага.

Цялата местност, наречена Славище, е попадала извън очертанията на стара София. През изтеклите столетия се е пазил споменът, че на това място се е провел Сердикийският събор, свикан в 342 г. За това споменава в пътеписа си французинът Луи Жедоен, посетил българските земи през първата половина на XVII в. Между София и Витоша, пише той, има “малък параклис, запазен като местна Мека, където някога е заседавал прочутият Сердикийски събор”. (Стефан Пейчев, “Обществената атмосфера в града в българските земи през погледа на западноеропейски и османски пътешественици от XVI и XVII в.”).

Пак през XVII век и тогавашният католически епископ на София – Петър Богдан Бакшев, в своята “История на София” пише, че тук в древността бил разположен един манастир извън София, в който “поради големите удобства и добрия въздух се състоял Сердикийският събор”.

Не само преданията сред местните хора говорят за това и не само западноевропейските пътешественици са били наясно с този факт. За чудодейното място разказва и Евлия Челеби, османски пътешественик, поет и историк, който специално посетил хълма през XVII век при преминаването си през София. Силно впечатлен, той отбелязал в записките си, че това място, наречено от турците Кору-баглар, опасано от лозята и вишневите градини на софиянци, е било на голяма почит сред турските първенци, които идвали през лятото с цялото си домочадие и стояли по една седмица, за да се наслаждават на церителните свойства на водата от аязмото. “Ако пролетно време човек влезе в тези лозя, мозъкът му се упоява от чудесните миризми на разноцветните им цветя”, споделя Евлия Челеби и посочва нататък, че “Тукашната вода е лековита против седемдесет болести и всички болни от разни краища… идват да правят бани тук, като се мажат и с калта ѝ.”

Използвана литература:

Веселина Вачкова

Христо Буковски, „Отключените пътища на богомилите“, 2017 г.

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!




Актуално
Как да работи изкуственият интелект?
bgnauka юли 2, 2020
От небесата на планетата WASP 76b може би вали метал
bgnauka юни 30, 2020
Прочети още
- Advertisement -

Вие четете
Забравената светиня в София, където е била погребана Света Елена
Сподели 0 коментара
- Advertisement -


Получи имейл при нов подкаст и брой на БГ Наука

Получавате на имейла си всеки нов пост свързан с подкаста и всеки нов брой на БГ Наука.