„За память на познанство!“

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Христо Ботев, 1875, Букурещ

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/публикация IIот ЦикълаРеволюцията – триумфална врата за всеки народ”/

Както е добре известно, Българското възраждане възниква по-късно от европейското и затова се различава съществено от него. Докато западноевропейскотосе характеризира с разкрепостяване на личността, то нашето се отличава с откриването на нацията и негова присъща черта е народността, а не индивидуализма. Националното самосъзнание е това, което търси да се утвърди, затова се обръща внимание на бита, езика, творчеството и миналото. Патриотизмът се превръща в убеждение и подвиг. Всичко в тази епоха служи на две основни цели:

– Борба за духовно освобождение и независима църква.


РЕКЛАМА:

***

– Борба за политическа независимост, за свободна държава.

Следвайки тези цели, и изкуството се превръща в мощно средство за издигане на националното съзнание. Затова и ранната фотография, в лицето на първите български фотографи, се стреми да помогне на народа в неговата борба за свободен политически и духовен живот.

Те не са професионалисти-фотографи, а по-скоро революционери и просветители, художници и книжовници, учители и духовници.

Първите български фотографи са едни от най-будните и просветени умове на времето. За времето си град Враца е сред най-напредничавите. Малцина обаче знаят, че градът е дал двама от най-добрите фотографи – първооснователя на фотографското дело за цяла югоизточна Европа – Анастас Йованович, и Тома Хитров – съпруг на Елена Чернева /Враца/. Той е изтъкнат национал-революционер, един от първите български фотографи, „придворен“ фотограф на БРЦК и революционната емиграция в Румъния. Автор е на най-популярния портрет на Христо Ботев, както и на портретите на Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот ХитовНикола Странджата. Междувременно, за краткия си борчески живот, великият поет и революционер Хр. Ботев е заставал всичко на всичко четири пъти пред фотокамерата. Това твърдение е реално и то се базира на оригиналните снимки достигнали до нас. За изминалите 142 г. от героичния му подвиг, други оригинали не се появяват. Първата най-ранна снимка на поета датира от месец април 1865 г., тя е сборна и на нея той е на 18 г., заедно с още девет свои съученици от трети гимназиален клас на Втора Одеска гимназия. Тя е направена в местно фотографско ателие. Тази снимка е извадена случайно от архива от учителката по танци Ана Димиджиева. Върху нея липсват автографи на поета.

 

Хр. Ботев заедно със своите съученици от Втора Одеска гимназия

 

Първият самостоятелен фотографски портрет на поета Христо Ботев е направен десет години по-късно през 1875 г. в ателието на братовчедите революционери Тома Станев Хитров /1840 – 1906/ и Петър Тодоров Факиров /1842 – неизв./ Отпечатан е в шест екземпляра, а наред с него се подвизава в обръщение още един по-голям портрет, с размери 11х15 см – дело на известния за времето си букурещки фотограф Бабет Енгелс. От седемте оригинални екземпляра от фотопортрета на Ботев, четири притежават автографи.

Най-ранният автограф на Хр. Ботев е бил подарен от него на Величко Попов /1848 – 1927 г./, учител в Галац, а след Освобождението съдия в Стара Загора. Съратник и близък е на Ботев от Българската комуна, където бъдещият войвода е сътворил знаменитото си произведение „Символ-верую на Българската комуна“, а впоследствие двамата изпращат и приветствена телеграма до парижките комунари.

 

Най-ранният автограф на Ботев за Величко Попов

 

 

                

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!