Търсене
Close this search box.

За кореспонденцията на академик Михаил Арнаудов

За кореспонденцията на академик Михаил Арнаудов

За кореспонденцията на академик Михаил Арнаудов

За кореспонденцията на академик Михаил Арнаудов


Направи дарение на училище!



***

Автор: д-р Румен Шивачев

Михаил Арнаудов
Михаил Арнаудов

Текстът се спира на кореспонденцията на акад. Михаил Арнаудов с проф. Иван Д. Шишманов. Нейната внушителност позволява да се засегнат най-общо отделни линии в писмата на акад. Арнаудов – от израстването му като учен до края на кореспонденцията между двамата. Фиксирана е също близостта в политическите им възгледи, в сравнение с тези на проф. Б. Пенев. Статията отбелязва и необходимостта от проучване на епистоларното наследство на учения, преживял три важни епохи в обществено-историческото развитие на България. Маркиран е и част от дългия списък с негови адресати, включващ европейски интелектуалци и научни организации от всички области на науката и културата.

 

В епистоларния фонд на българската литература кореспонденцията на академик Михаил Арнаудов, заради богатата си съдържателност, би следвало да заема едно от централните места. Неговите писма обаче не само не са проучени, но и не са публикувани, за да се заяви категорично подобно становище. Цитати от писма на Михаил Арнаудов са печатани само от Кръстьо Генов в някогашния в. “Отечествен фронт” (6. Х. 1978 г.) и от Петър Динеков в книгата му “Литература и култура” (1982 г.). Причината за епистоларно непознатия още учен е обяснима – 40 години от кончината му не са толкова голям период, за да се почувстват осезателно интересът и потребността от подобно специално проучване. Това се отнася също и за други български интелектуалци и учени от по-ново време, което изглежда естествено както в културно-исторически, така и в социално-психологически аспект. Просто трябва да минат около три-четири десетилетия, посветени главно на представителното творчество (като най-важно) и на спомените, каквито за Михаил Арнаудов има не малко публикувани, за да се актуализира фигурата на учения в неговата по-мащабна личностна свързаност със собственото му дело и да се премине към по-друг тип изследвания – вече с по-тесен и по-конкретен, но не по-малко сложен и интересен характер. С други думи, към автентичната личностна цялостност, доколкото тя е осветлена от наличната и известна архивна документация. За този привидно дълъг, но всъщност обективно обусловен, период за включване на епистоларното наследство в кръга на научните интереси ще изтъкна като съществен фактор и сложвия процес на така наричаното “фондообразуване”. Той не може да протича в условията на зададени срокове, а се ограничава в рамките на средно на 1-1,5 поколения, тъй като в съществената си част е пряко свързана с наследниците, а в по-тесен смисъл и с адресатите.

В замяна на всичко това, отвъд тези 40 години стои цял век изключително интензивен и продуктивен интелектуален живот, понесъл превратностите на няколко епохи. Михаил Арнаудов има щастието не само да свидетелства за тях чрез личното, общественото и научното си присъствие, но и да се впише в епохата на “строителите на съвременна България” комплексно в нейната пълнота – именно и чрез огромния си дял в епистоларната ни литературна история. Запознавайки се, дори частично, с трудоемката и изискваща многостранно проучване кореспонденция на Михаил Араудов, оставаме с впечатлението, че без нея портретът му на универсален учен-хуманитарист би бил твърде непълноценен. Не биха могли да бъдат проникнати и дискутирани много от мотивите на неговите позиции, основанията на неговите полемики, които обуславят както развитието и личните му характеристики на учен, така и произтичащите от тях линии и влияния върху самата българска хуманитаристика. Доколкото социо-културната конюнктура и така наричаният “дух на времето” предполагат диференцирани интереси към личността въобще, епистоларният портрет функционира като корелативен медиатор между чисто литературоведските и теоретическите интерпретации на трудовете на учения, от една страна, и неговите лични, субективно обусловени концепции, постигащи валидност и актуалност в обективно протичащия културно-научен процес и провокиращи тези интерпретации, от друга страна.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Прочетете цялата статия тук!


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.