ЮБИЛЕЙ – Проф. Христо Боянов Бояджиев

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Проф. Христо Боянов Бояджиев, Д-р т.н

Професор Емеритус

на 85 години

40 години Професор


РЕКЛАМА:

***

60 години в БАН

65 години от първата научна работа

60 години от първия математичен модел

 

Роден съм на 17.08.1936 г. в семейство на Магистър-фармацевт и домакиня. Моите интереси се развиват в областите химия, физика, математика и музика. Баща ми имаше роля в математиката и химията. Като ученик е получил шестица по математика от учител, който е пишел шест само на себе си. Той имаше съществени знания по химия, получени в Университета в Страсбург. На 13 години започнах да правя опити по химия с химикали (включително и фосфор) от аптеката на баща ми, останали от частния собственик. На 9 години започнах да свиря на цигулката на майка ми при учител – стар белогвардеец. Истинското ми развитие започна в гимназията в Кюстендил (след 1950 г.).

В гимназията не съм се занимавал специално с химия защото нямах проблеми с материала, а в нашия випуск нямахме кръжок по химия. Имах проблеми по физика защото при нашия учител („Черната смърт“) трудно се получаваше отлична оценка, каквато имах. Той беше изключителен учител, при който решавахме и задачи, което беше въведено задължително след няколко години.

Математиката имах по наследство от баща ми. В четвърти гимназиален клас въведоха за пръв път олимпиадите по математика. Неясно защо, задачите за четвърти и пети клас бяха общи. Независимо от допълнителната подготовка с нашия учител, половин задача остана нерешена. Следващите години (9,10,11 клас) имах пълен брой точки на олимпиадите и книги за подарък. Гимназиалният материал не беше проблем и никога не съм имал сборници със задачи и допълнителна работа. Изключение правеха 30 задачи всяка година за подготовка за олимпиадата. Имах забележителни учители. Първата година учителят ми беше руски белогвардеец и при подготовката за олимпиадата ни е показвал елементи от висшата математика. Втората година учителят беше задочник по математика. Когато закъсвах на някоя задача знаех, че и той не може да я реши. Тогава започвах от начало и така до успешния край. По този начин се научих на самостоятелност, упоритост и стремеж за решаване на проблемите до край. Последните 2 години имах забележителен учител и участвах в неговия кръжок.

Гимназията завърших през 1954 г. с пълно отличие и получих сребърен медал.

През гимназията отделях най-много време за цигулката. През ваканциите съм свирил по 7-8 часа на ден. Свирих първа цигулка в оркестъра на гимназията, а последната година бях и неговия концерт-майстор. За пръв път (9-ти клас) се появих на сцената като солист на годишния концерт с втората част (Канцонетата) на концерта на Чайковски. По това време взимах уроци по цигулка в Музикалната школа при Читалището, свирих в симфоничния му оркестър бях и неговия концерт-майстор. Двата оркестъра имаха всяка година концерти, на които участвах с 1-2 солови изпълнения. През 1954 г. завърших Музикалната школа с 5-тия концерт на Моцарт и „Андалуски романс“ на Сарасате, които изпълних на годишния концерт. Пред мен стоеше проблемът дали да продължа образованието си в Консерваторията. От едната страна стоеше цигулката, която изискваше ежедневно свирене по 6-8 часа, а и първата цигулка в Кюстендил едва ли ще бъде първа и в София. 

От другата страна беше сребърния медал, който ми даваше възможност да постъпя във ВУЗ по избор, химията и математиката. Аз избрах ХТИ, което беше първият повратен момент, който определи бъдещия ми живот. През студентския ми живот цигулката беше част от него. През 1955 г. се явих на конкурс за първи цигулар в симфоничния оркестър на Ансамбъла на транспортните работници. Бяха обявени 2 места, а кандидатите бяха 8, от които 7 студенти от Консерваторията (2-4 курс) и аз (1 курс ХТИ). Аз спечелих едното място и там свирих 2 години, през които и на концерт в зала България в изпълнението на Незавършената симфония на Шуберт. През следването продължих свиренето, усвоявайки всички техники в лявата и дясната ръка. Изключение бяха двойните флажолети, където се свири едновременно на 2 струни с 4 пръсти, но това не можеше и Ойстрах, а при Коган не бяха прецизни. По този начин аз можех да свиря всички големи цигулкови концерти (Паганини, Брамс, Бетовен, Чайковски, Менделсон), разбира се не на ниво за сценично изпълнение, което изисква огромен труд. Сценичните ми изпълнения са над 25. За последен (1959 г.) път свирих на някакъв празник в ХТИ, където изпълних встъплението на първата част на четвъртия концерт на Анри Виотан, където цигулката свири едновременно на 3 струни, които не са в една равнина (специална техника в дясната ръка). През 1960 г. завърших и започнах работа. Това рязко намали свободното ми време и цигулката започна да излиза от ръцете ми. Науката и Музиката не се понасят като две жени. Изключение може би прави Александър Бородин (Княз Игор), който е бил професор по химия. В аналитичната химия е известна „реакция на Бородин“. И все пак Бородин не е нито Чайковски, нито Мусоргски. И така от цигулката не ми остана нищо, освен абсолютния слух (тонът „ла“ ми звучи в ушите) и пръстите на лявата ръка, които са по-дълги с 1 см..

В ХТИ постъпих през 1954 г. без конкурс като медалист. Това беше свързано с любопитен инцидент, който определи цялото ми бъдеще. При записването се представяше гимназиалната диплома, която оставяше в Института. Аз кандидатствах в специалностите „Органичен синтез“ и „Текстил“, но след няколко дни разбрах случайно, че съм записан в „Леярство“. Обясниха ми, че „медалистите“ били много и ги разпределили по всички специалности. Тогава имахме възможност да кандидатсваме в два ВУЗа и за мен това беше Медицинската академия. Аз отидох в МА и попитах дали могат да ме запишат (сроковете за „медалистите“ бяха изтекли). Отговорът бе положителен ако представя дипломата. В ХТИ отказаха да ми върнат дипломата и така станах инженер-химик. Това беше втория повратен момент в живота ми. След няколко месеца се откри възможност и се прехвърли в специалността „Текстил“.

С постъпването си в ХТИ реших, че ще се занимавам с наука. В първи курс изучавахме само Неорганична химия и аз се записах в Кръжока, където не се предлагаше научна работа и аз изнесох реферата “Кинетика на твърдофазни реакции“.

Цялата статия, както и още много други можете да прочетете в новия брой 147 на сп. Българска Наука

Подаряваме ти първите 46 стр. от брой 147 тук>>