Съставил: Радослав Тодоров

Източници: artsandculture.google.com, fona.de, meyerwerft.de / Изображения: canva.com, de.wikipedia.org, https://www.youtube.com/

Тази статия е от брой 164 на сп. „Българска Наука“ – виж повече за този брой и списанието>>

Добре дошли на борда на научно-изследователският кораб “Sonne” (от нем. “слънце”) – флагманът на немските дълбоководни изследвания. Заедно с капитан Лутц Малон ви каним на експедиция в очарователния свят на дълбокото море, където хидротермални извори, неизвестни форми на живот, минерални находища и нова климатична информация са фокусът на новите изследвания. Учените работят по тези теми всеки ден на борда на Sonne, плавайки из вълните на световния океан. Да отплаваме с тях!

Морето зове

Нашето пътуване ни отвежда навътре в океана, където някога се е зародил животът на нашата планета – първите организми са се появили там преди 3,5 милиарда години. Световните океани са дълбоки средно около 3800 метра и покриват приблизително 71% от повърхността на планетата. Те осигуряват храна и кислород и съхраняват топлина и парникови газове. Океанските дълбини обаче си остават до голяма степен все още неизследвани и не особено познати за нас.

Тези мрачни дълбини всъщност са най-голямото местообитание на нашата планета и са дом на безбройни екзотични форми на живот. Те се справят смело с тъмнината, налягането и студа, оцеляват с много малко храна и са разработили специални методи за производство на енергия и дори светлина.

Всъщност ние знаем повече за обратната страна на Луната, отколкото за това, което се намира на океанското дъно. Така че пред нас там има още много за откриване: димящи хидротермални комини и топлинни отвори, планински вериги, по-дълги от Скалистите планини, и океански ровове, толкова дълбоки, че най-високата планина на сушата би се изгубила в тях.

Също така и минерални ресурси, като желязо-манганови конкреции, могат да се открият дълбоко в дъното на Тихия и Атлантическия океан. Освен манган и желязо, те съдържат и благородни метали като мед, кобалт, никел и цинк. Поради сериозния риск за околната среда конкретните планове за добив на тези суровини все още не са реализирани. Въпреки това се провеждат интензивни изследвания по този въпрос.

Изследователски кораб – мечта

Когато Федералното министерство на научните изследвания на Германия възложи на корабостроителницата Meyer в Папенбург, Германия, да построи Sonne през август 2011 г., учените имаха дълъг списък от изисквания за качество. Те включваха най-вече екологичност, намалени вибрации и изобилие от пространство.

Корабостроителите работиха в тясно сътрудничество с учените, както и с експерти от Германския център за координация на изследователския флот и корабната компания, за да разработват сложни проекти.

На дължина корабът е 116 метра от носа до кърмата, 20,6 метра широк и 42,4 метра висок. Тежи 6844,8 тона без товар и има максимална скорост от 15 възела (27,78 км/ч).

Строителните работи започнаха на 4 декември 2012 г. в корабостроителницата Meyer в Папенбург и протекоха за период от 20 месеца.

Корабостроителите работиха със специален фокус върху дизайна на корпуса в търсене на оптималното решение. Корпусът на Sonne е проектиран да предотвратява преминаването на мехурчета от водната повърхност под плавателния съд и нарушаване на приемането на ехолотите.

Първото пробно пътуване на Sonne се проведе в началото на лятото на 2014 г. в Северно море. Изследователският екип и екипажът тестваха дизайна на различните механизми, които се използват от учените за изследване на океанското дъно в 3D. След първото му пътуване изследователите бяха във възторг и изпълнени с похвални слова за кораба.

Понеже Sonne е невероятно ефективен, енергоспестяващ и екологичен, впоследствие той беше награден с немския сертификат „Син ангел“ за своята работа. Корабът използва само дизелово гориво с ниско съдържание на сяра. Съвременните катализатори намаляват азотните оксиди, за да минимизират въздействието върху околната среда.

Полагането на кила на Sonne на 12 април 2013 г.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 163 на списанието.