Направи дарение на училище!

Естественият ландшафт на Врачанския балкан служил като бариера срещу чуждите нападения.

Автор: Красимир Григоров – историк и общественик

Столетията, през които българи и турци, владетели и завладени, правоверни и “гяури” са живели по принуда съвместно, са довели и до битовото им общуване. Подложени, както на трагизма на насилието, така и на драматизма на принудителното съжителство във всичките му стопанско-политически, културни, религиозно-етнически и битови аспекти.
Това принудително съжителство е било изпитание и за двата етноса, а запазените предания, песни и легенди разкриват разнообразните измерения на това изпитание.

Как са останали в спомените на населението събитията от тази толкова размирна и противоречива епоха, съдим по фактите и обстоятелствата. Авторитетът и влиянието на врачанските чорбаджии пред турските власти са породили уникални явления в живота на местното население, като “врачанските държави”? Врачански изследователи като Д. Йоцов и Д. Бучински се спират специално на това уникално явление символизиращо прословутите врачански лозя след Освобождението, чийто синоним сред старите врачани е наименованието “държави”.
Откъде идва тази фразеологична семантика? В първите векове след завладяването, местното население успяло да се укрепи високо в планината в своите недостъпни имоти, оказвайки стихийна съпротива и упражнявайки условна независимост. Притежателите на това малко парче земя го наричат “държава”.

Планинските “държави” на врачани се състоят от пасбища, гора, ниви и най-главното – кошара за добитъка. В такова имение имало всичко за живота на една фамилия. Това явление се появява и разпространява в планинските райони на целия Врачански балкан. Към него се приобщават, както заможната прослойка в лицето на търговците и привилегированите занаятчии, така и най-бедните – еднакво свързани чрез земята и нейното обработване. Всички те вкупом подтиснати от режима в империята и произволите на нейните чиновници, развиват инициативност, изобретателност и несломима воля, за да могат да ги надхитрят. И успяват. В тази кипяща епоха, както я нарича Д. Йоцов – бивш секретар на Българската Екзархия и Генерален консул на България, когато се оформя характерът на обществените борби във Враца. изпъкват личности, които са водещи в стопанско-икономическото развитие на града и в тях се зараждат и идеите за културно-просветно издигане на населението и неговото народностно запазване и самоуправление. Те проумяват, че успеха е в обединението на силите.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 141 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 45 стр. от брой 141 тук>> 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!