С волята и благодателството на св. Георги

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

/публикация I от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/

Eдин от най-почитаните светци и мъченици за вярата e св. Георги. Паметта на светеца се чества от почти всички християни на изток и на запад без значение от принадлежност. В много страни той е почитан като национален светец – покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите през трудните години на Възраждането. Малцина у нас знаят, че първоначалното име на Ботевата чета, готвеща се да премине р. Дунав през бунтовната 1876 г., носи името на св. Георги. Нещо повече, легендарният войвода Хр. Ботев възприема като свой патрон този изстрадал мъченик на вярата. Един пространен поглед върху състава на четата, показва че от събраните 209 юнаци в четата, 10 от тях носят името на закрилника. Епопеята на всички тях е немислима без революционерите от невероятната „хъшовска държавница”, решени на достойна саможертва. Всеки от тези десет славни момци е със своя съдба и свое отношение към подвига и саможертвата. Дали са били безразсъдно смели, не смея да гадая, но трима от тях са членове и на щаба.

Георги Апостолов Минчевот Стара Загора, секретар на четата, помощник на Стоян Заимов в 3-ти Революционен окръг. Отговорен за закупуването на оръжие. Нему е поверена ролята по разстановката на постовете върху кораба. Близък на войводата, той е сред първите подкрепили ръката му при внезапната му гибел. Загива при битката на Рашов дол, а черепът му, заедно с тези на дванадесетте негови другари, се съхранява в Мавзолея костница на с. Скравена.

Георги Матев Николовот Свищов. Един от малкото на брой четници с офицерски чин. Действен участник в четата на Филип Тотю и втората българска легия. Работи трескаво по сформирането на подчетата „Св. Георги”, чиято цел била да нахлуят през Дунава от различни места заедно с четите на Таньо Стоянов и Сидер Грънчаров, за да отклонят вниманието и осигурят коридор за Ботевата чета. Двамата с Г. Апостолов разпределят боеприпасите на кораба. След битката край „Милин камък“ на 19 май 1876 г., пренощува в колиба във Веслешките лозя, опожарена от турците и намира смъртта си ведно с Арует Загрин и други четници.

Хаджи Георги Найденов-Гръблаша от Тулча е четвъртият знаменосец. Командир е на Четвърто четническо отделение. В сражението на „Милин камък” развява гордо знаме с червен лъв на бял плат, но е тежко ранен в двете колене и другаде. Поради страшните страдания, моли другарите си да го убият, за да не се мъчи, но те го оставят сам да се бори със съдбата си, докато издъхне.

Героичният и високопатриотичен подвиг на всички останали четници им придава подобаващо обаяние и величие.

Георги Андреев Кръстев-Пиринчевот Карлово. Търговец и спомоществовател от Браила. Посветил се на саможертвата, той оставя завещание, регламентирайки приживе задълженията си и погасяването им. Загива в сражението на „Милин камък” на 18 май 1876 г.

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!