Войната в Украйна предизвиква глобална криза с цените и доставките на храни. Как можем да се справим с нея?

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Украйна е един от най-големите производители на пшеница в света.

Войната в Украйна вече доведе до рязко покачване на цените на храните, тъй като световните пазари очакват дефицит на износ на пшеница и царевица от един от най-големите производители на тези култури в света. Русия също произвежда огромни количества селскостопанска продукция, както поташ (калиев карбонат) и фосфати – ключови съставки в торовете, използвани навсякъде по света за отглеждането на всякакви култури. А без употреба на торове добивите могат да спаднат с до 50%. Всичко това ни поставя на прага на най-тежката глобална продоволствена криза от поне 50 години насам и е наложително фокусът да се измести от ефективни усилия за стойност на храните към устойчиви и гъвкави продоволствени системи.

Но Европа и САЩ биха могли да компенсират загубата на украинския износ, като вместо това отклонят културите, предназначени да бъдат превърнати в биогорива, към производството на храни. Това ще намали цените на храните и ще помогне за предотвратяване на голям глобален продоволствен шок.

Украйна вече забрани по-голямата част от износа на храни, в опит да гарантира, че нейното население няма да остане гладно, докато трае интервенцията на руските сили в страната. Цените на храните вече са на най-високите си нива от 40 години насам. Това се дължи на много причини, включително лоша реколта поради екстремни климатични условия, предизвикани от глобалното затопляне.
Бързото увеличаване на предлагането на хранителни култури в световен мащаб е трудно осъществимо. Но голяма част от тези култури всъщност не се изяждат, а се превръщат в биогорива. В глобален мащаб 10% от цялото зърно се превръща в биогориво,

В САЩ ⅓ от отглежданата царевица се превръща в етанол, който се използва като гориво. Около 90 милиона тона царевица се използват за етанол, почти двойно спрямо износа на Украйна и Русия (50 милиона тона). В Европейския съюз 12 милиона тона зърно, включително пшеница и царевица, се превръщат в етанол, което прави около 7% от производството на съюза. ЕС също така произвежда и големи количества биодизел, като 3,5 милиона тона палмово масло биват превръщани в биодизел. Това е приблизително почти колкото количеството слънчогледово масло, което идва от Украйна и Русия.


РЕКЛАМА:

***

 

 

Правителствата имат властта да променят това, тъй като пазарът на биогорива се ръководи изцяло от субсидии, той може да бъде прекратен буквално с един подпис.
Ако САЩ и Европа намалят потреблението си на етанол, произведен от зърно с 50%, те на практика могат да си спестят целия внос на зърно от Украйна. Това е едно от малкото наистина бързи неща, които можем да направим, тъй като ние действително изгаряме адски много храна по този начин. През март Чехия направи точно това, макар и с цел да намали разходите си за гориво, а не за храна, но определено сега има смисъл и останалите държави да го направят. Според изчисленията на Джейсън Хил от Университета на Минесота в Сейнт Пол, това незабавно ще започне да облекчава цените на пшеницата.

Въпреки това, само 6% от горивото в САЩ, е етанол, така че промяната на това по един или друг начин няма да има голям ефект върху световните цени на петрола. Но за сметка на това може да окаже голям ефект върху цените на храните. По-високите цени на храните удрят най-силно хората с най-ниски доходи и могат да предизвикат политически вълнения от типа на Арабската пролет през 2011 г. Така че проблемът с недостига на храна трябва да излезе на преден план пред недостига на енергия.
Като цяло покачването на цените на горивата засяга тези, които могат да си позволят да карат автомобили и да летят, докато хората с ниски доходи харчат по-голямата част от парите си за храна.
Биоенергията ни осигурява един вид буфер, който може да бъде премахнат по време на недостиг на храна и сега е моментът той да бъде използван.

Много изследователи отдавна призовават за окончателно прекратяване на мандатите за биогорива, тъй като проучване след проучване показват, че те не намаляват съществено емисиите на парникови газове, а всъщност често и ги увеличават. Благотворителни организации като Oxfam провеждат кампания срещу биогоривата, тъй като те увеличават търсенето на хранителни култури, а това води до покачване на цените на храните в световен мащаб, довеждайки все повече хора до бедност – само за последните две години броят на хората по света, които си лягат гладни, се е увеличил със 100 милиона. По-голямото търсене също така води до повече разчистване на земята за посеви и съответно – до загуба на местообитания, основният фактор, движещ намаляването на биоразнообразието. Всичко това говори, че определено трябва да се вземат незабавни мерки против производството на биогорива за сметка на производството на храни.

Съставил: Радослав Тодоров
Източници: New Scientist Magazine, ВВС, cimmyt.org