Борбата срещу фалшивите новини започва в училище

Изкуството на войната с „лошата наука“ или правилата за справяне с фалшивите новини в науката в класната стая

Мартин Димитров

Внимание, внимание! Знаете ли, че Земята е плоска, ваксините предизвикват аутизъм, рак се лекува с билкови отвари, а и коронавирусът (COVID-19) вече се предава и по 5G? Колкото и безумни да звучат подобни теории, те все пак се радват на последователи. И докато някои са по-скоро безобидни: да вярваш в теорията на плоската земя трудно може да те направи опасен за околните – то други съвсем сериозно могат да навредят на всички нас, като например антиваксърството.

На всички тези конспиративни теории се дава трибуна както по жълти, така и по „нормални“ медии, а в последните години основен проводник на дезинформация станаха социалните мрежи. Там всеки може да стане източник или разпространител на (дез)информация зад паравана на онлайн анонимността на източника, където липсва цедката на журналистите и техните редактори. Анонимни сайтове за псевдонаука и всякакви отворени и тайни групи във Facebook се споделят дори и от добре образовани хора, които оправдават действията си с „всеки има право на мнение“ или пък „нали науката ни учи да сме скептични?“

В този контекст една от ключовите грамотности на ХХI век е именно дигиталната. Затова и безспорно е много важно още от ранна възраст да бъдем „екипирани“ с нужните умения, с които да различаваме факти от мнения, научна теория от теория на конспирацията и истинска наука от псевдонаука. В момента специализирано преподаване на медийна грамотност в българските училища все още няма, но развиването на тези умения са на практика в ръцете на преподаватели по всички предмети. В този текст ви срещаме с четирима учители по научни дисциплини, които подготвят учениците си да различават истина от фалшива информация още в клас.


РЕКЛАМА:

***

Кандидатствайте за учител в програмата на „Заедно в час“ сега и учете учениците да развиват критично мнение още в училище!

Ето някои от техните основни принципи:

  1. Трябва да разбираме срещу какво сме изправени
Надежда Ангелова – фотограф V.Nickolov.

„В днешния свят всеки има достъп до информация, както и всеки има възможност да разпространява информация, а методите за отсяване на вярната от невярната стават все по-неефективни. Така се раждат фалшивите новини, които ни заливат във всеки един аспект от живота, така и научния свят“, обобщава проблема Надежда Ангелова. Тя е доктор по неорганична химия и помощник за обученията на учителите в програмата на „Заедно в час“, а също и бивш преподавател в ТУЕС – София и SoftUni.

По думите ѝ митовете и легендите имат същата трибуна като научните изследвания и объркват средностатистическия човек, като му влияят на емоционално ниво с категоричност и лесна смилаемост. „Това е причината и фалшивите новини да се разпространяват много по-бързо, да достигат до семействата и до децата, които след това задават въпросите си в училище“, заключва тя.

Тук идва и ролята на учителя, който трябва деликатно, но и уверено, да обясни защо ваксините не причиняват рак, но те също крият странични ефекти, както всяка една интервенция.

  1. Излъжи ги веднъж, за да не се лъжат повече

Ния Тошкова, зоолог от Националния природонаучен музей към БАН и учител по биология в Американския колеж в София, има изобретателна тактика, с която показва на учениците колко лесно е човек да се заблуди по някой научен въпрос.

„Разказвам им две истории – едната е за фотосинтезиращи охлюви и охлюви с железни черупки, а другата е за разреда на Носоходките, причудливи изчезнали видове бозайници, използващи носовете си за придвижване в пространството. В края на разказа си обяснявам на децата, че една от историите ми е била измислица и ги питам коя“, разказва зоологът.

Обикновено всички ученици са единодушни с аргумента, че няма животни, които да могат да фотосинтезират, това го правят само растенията! Обаче… „С радост съм успяла да ги заблудя. Носоходките (Rhinogradentia) са един измислен разред животни, описани от немски зоолог, по всички правила на таксономията, които още в самия научен труд признава, че тези същества са само плод на въображението му. Въпреки това той е успял да заблуди мнозина, които и до днес цитират работата му“, разказва Тошкова. След като разберат коя от двете истории е истинската, обсъждането на научните заблуди става много по-лесно, добавя тя.

  1. Не претендирай, че знаеш всичко

Преди да започне да руши псевдонаучните митове и легенди един добър учител трябва да си е написал добре домашното.

„Търся, проучвам. Записвам си източника, засичам дали се повтаря с друг, проверявам авторите в мрежите – какви са отзивите за тях и т.н. Но, за да стигна до там съм попадала и попадам на ситуации, в които изтърсвам непроверени данни. Никой не обича да се чувства глупаво, както и аз, така и учениците“, казва Ренета Богданова, възпитаник на програмата на „Заедно в час“ (2012-2014) и преподавател по химия (в момента подготвя ученици за научни състезания и организира ученическите научни фестивали Sci – High).

Това не е всичко – добрият учител също трябва да е наясно какво знае и какво – не. А когато не знае нещо – да пита експерти, не да се осланя на собствени догадки или първата срещната информация в интернет. „Като цяло разчитам на хора, на които имам доверие. Ако ми трябва проверена информация по конкретна тема, пиша на съученик, който специализира по нея, вместо да ровя в интернет. Ако нямам такъв експерт, сядам да се заровя в информацията и аз“, казва Богданова.

Според нея, за да се научат учениците да са критични към информацията, да подлагат собственото си мнение под съмнение, да чуват други гледни точки и да проверяват и тях, те трябва да виждат на първо място, че и учителят прави същото.

Научете 5 причини как работата като учител може да е полезна на учените.

  1. Развивате умение за цял живот
Ния Тошкова, личен архив

В борбата с псевдонауката учителите са на фронтовата линия, но трябва да си даваме сметка, че те могат да борят директно в часовете само с нашумелите в този момент научни заблуди. Войната с фалшивите новини за техните ученици (а и за тях самите) ще продължи цял живот. Както във всяка война, оръжията и инструментите на пропагандата се променят, затова е важно да предадем на учениците устойчиви полезни умения, навици и нагласи, които да ги предпазват от научни заблуди и в бъдеще.

Ния Тошкова смята, че ако има едно умение, което винаги ще бъде от полза, то това е да мислят критично: „Трудно е да направиш разликата между фактите и научните измислици, това се постига с много познание и внимание към детайлите. Запознаването на учениците от малки с това, че не всичко, което се пише в интернет е истина, както и със същината на научния метод, съставен от наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация, е от съществено значение за формирането на критичното им мислене“, обобщава тя.

И докато критичното мислене е най-добрата ни броня срещу заблудите и фалшиви новини, то не е панацея, смята зоологът. Напротив, в определен контекст, то може да създаде повече беди.  „Критичното мислене, водено от ирационални страхове, предчувствия и лишено от научен метод, води до конспирации и безумия, като например антиваксър движението“, казва тя и предупреждава, че създаването на идоли и кумири в научната област също е опасно.

  1. Практиката е повече от теорията

Никакво обяснение от страна на учителя не може да постигне същия ефект, както учениците да достигнат сами до правилните отговори. „А ако учениците имат шанс да подлагат под съмнение това, което виждат по всеки предмет? Дали това няма да изгради хора, които ще подлагат под съмнение всяка помийна информация, която ги залива? Какво коства да проверяват изказванията на автори и да търсят историите зад дадена теория? Какво ни коства като учители да им задаваме въпроси, вместо да им съобщаваме информация“, пита риторично Ренета Богданова.

Тя самата работи в тази посока като един от създателите на фондация Sci-High, която цели да развива научната грамотност в учениците чрез решаване на казуси от истинския живот с подкрепата на ментори. „Учат се да обясняват научни феномени, да се аргументират, да базират мнението си на данни, да планират, провеждат и анализират проучване и експерименти, да тълкуват информация“, разказва учителката.

„Често в клуба се чува “Това не е научно“, „Това не е доказан факт, това е мнение“,  „Аргументирай се! Сложи графика, която да го обясни на всеки човек.“, споделя с гордост тя.

  1. Как се отговаря на въпроси без отговор?

Пределите на науката често се оказват по-тесни от границите на ученическото въображение. Вдъхновени от видеоигри и филми, ученици като Динко Косев от класа на Галина Вълчева, задават трудни за отговаряне въпроси. Вълчева е учител по биология и химия в СУ „Христо Ботев“, Стара Загора, и възпитаник на „Заедно в час“

„Съществува ли Макровселена? Може би Вселената е произлязла от друга Вселена, а може и изобщо нашата реалност да е лъжа… Дали наистина има извънземни? Може ли под въздействието на мутаген човек да мутира и да придобие свръх сили?“, преразказва част от запитванията учителката и споделя, че далеч не ѝ е лесно да им отговори научно. На някои въпросите (като тези за мутациите) Вълчева отговаря категорично, докато на други, като този за извънземните, тя насочва учениците към научни сайтове и подчертава, че не трябва да вярват на всичко, което прочетат в интернет.

„Поне веднъж седмично оставаме след часовете да дискутираме необятните теми, които ги вълнуват, ходим в различни библиотеки, където четем научна информация“, заключва тя. Понякога именно от търсенето на отговори на „тези трудни въпроси“ се ражда и любопитството към самата наука и желанието на учениците да се занимават професионално с търсенето на отговори.

Прочетете още: Как да създадем младите изследователи?

  1. Деликатност в борбата срещу измислиците
Надежда Ангелова – фотограф V.Nickolov.

Борбата с фалшивата информация безспорно трябва да се води с твърдост и упорство, но Надежда Ангелова повдига един важен въпрос, към който е нужно да се подходи внимателно – този за авторитета на възрастните, които споделят фалшиви новини с учениците. „Много често родителите/близките на учениците са жертва на тези фалшиви новини и е важно, оборвайки ги, [учителят] да не подрони авторитета им“, казва тя.

Същото важи и за учителите. Според Ренета Богданова те трябва да са наясно с отговорността, която носят – учениците се информират от хора в собствената им среда, на които имат доверие. „И най-лошият и некомпетентен учител има определен авторитет сред учениците си по своя предмет. Това е голяма сила и осъзнаването ѝ не е за подценяване“, казва тя и заключва: „Ако учителят има ясни, високи критерии за научно издържана информация, тогава и учениците ще се научат.“

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: