Влиянието на музиката над човешката психика

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/brain.jpgОт дълбока древност хората имат нужда от музиката. Тя управлява емоциите и настроението на човека, а често влияе и на начина му на мислене. Много от нас не могат да си представят живота си без музика. В ерата на новите технологии компании и фирми се надпреварват в изобретяването на все по-нови електронни уреди за слушане на музика. Целият заобикалящ ни свят е изпълнен с тихи и силни звуци, които ние чуваме, и такива, които не можем да доловим. Тези звуци са успокояващи или дразнещи, лечебни или вредни за здравето, непознати или разпознаваеми, но събрани в едно, те съставят музиката.
Музиката носи със себе си поток от енергия. Тази енергия може да бъде насочена и използвана както за добри, така и за лоши цели. За да стигнем до възможностите, които предоставя този поток от енергия, първо трябва да разгледаме свойствата на звука, защото в него се крие всичко. Звукът се получава в резултат от трептенето на частиците и предметите около нас. Дори трептенето на атомите предизвиква звук, но той е твърде нисък за човешкия слух. Звукът може да влияе изключително силно на мозъка ни. Той може да промени рязко настроението и поведението ни. Може да ни донесе радост, отпускане, възбуда и вдъхновение, но може да ни причини раздразнение и дори полудяване.
Музиката е хармонично съчетание на отделните звукове. Всеки звук влияе различно върху човешкия мозък. Благодарение на съчетанието между звуковете, музикантът успява да придаде на слушателите своето моментно състояние и емоции. Той съчетава звуковете по специален начин, който прави произведението му различно от всички останали, поради отношението на автора и подбора на инструменти за творбата му. Мажорните гами се характеризират с приповдигнатост на настроението, докато минорните предизвикват тъга, меланхолия и могат да доведат слушателя до депресия. Тоновете предизвикват различно настроение и според такта (ритъма), в който са изразени.
Всяко едно музикално творение представлява сложна комбинация от различни трептения, намиращи се в специално отношение помежду си. Тези трептения стигат до нашето ухо и посредством слуховия нерв се изпращат до мозъка. Оттам се предават на музикалния център, а от него според вида на трептенията се изпращат до други центрове. Когато тези центрове се активират, организмът реагира на това, което е възприел, чрез танци, припяване с песента или съпротивление и опити звукът да бъде спрян. Така става ясно, че влиянието на музиката посредством нервната система се предава на целия организъм. Музиката въздейства предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. Второ, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и трето, тя оказва влияние и върху сетивните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения, намиращи се между тези три категории. В резюме, музиката оказва възбуждащо или успокояващо въздействие. Днес тя се използва най-вече като носител на удовлетворение.
Разнообразието в музикалните стилове цели да докосне душата на човека, за да го накара да се почувства добре. Всеки от нас е изпитвал моменти на спокойствие, породени от дадено музикално произведение. Ако се заслушаме в църковния хор, сами ще се уверим, че понякога се наблюдават сливащи се гласове. Ученият Робърт Монро е забелязал това и е стигнал до невероятно откритие. Той нарича тези тонове бинурални и изследва влиянието им над човешката психика при слушане със слушалки. По този начин той открива, че когато човек възприема звуци с близка честота, усеща т. нар. бинурални удари. Примерно, ако едното ухо слуша чист тон с честота 119 херца, а другото – с честота 110 херца, полукълбата на мозъка започват да работят заедно и слушателят чува чист тон с честота 9 херца (119–110=9).  Но това е нареченият от него звук „фантом”, който се заражда в мозъка на човека само при съпоставяне на електромагнитните вълни, идващи от двете полукълба на мозъка, докато работят синхронизирано.
На нашия мозък влияят вълни, чиято сила е напълно различна. Благодарение на честотите им, се възбуждат определени центрове в мозъка, което се отразява по различен начин на състоянието на човека. Самите вълни са няколко вида, като наименованията им идват от гръцката азбука. Алфа вълните са с честота от 8 до 13 херца. Те са свързани с чувството за спокойствие, душевен мир и релакс. Бета вълните са много бързи и изобилстват в нашия мозък. Честотата им варира от 14 до 100 херца. Свързани са с бодърстването, запомнянето и концентрирането. При тета вълните (от 4 до 8 херца), отпускането и спокойствието преминават в състояние на сънливост. Делта вълните пък са най-ниски (под 4 херца). Те преобладават в мозъка, когато човек спи. Тези бинурални ритми са много мощни и силно ни влияят. В интернет има сайтове, посветени на тях, откъдето могат да бъдат изтеглени голям брой безплатни аудио файлове, чиято мелодия се съсредоточава само върху този вид вълни. Влиянието на бинуралните ритми се използва и при медитация, ето защо интересът на хората към тези ритми непрекъснато се увеличава.
През последните години все повече нараства популярността на музикалния метод на лечение. Много хора експериментират с него, търсейки спасение от най-различни видове заболявания. Методът се базира на обикновено слушане на музика, която прави хората по-здрави. Много учени потвърждават положителното влияние на даден вид музика върху здравето на човека. По музикалните пазари непрекъснато се появяват дискове, посветени на тази тема. Можете да срещнете такива със заглавие „Музика за главоболие”, „Музика за стомаха” и т.н.
Още древните гърци са изпробвали тези методи. Великият писател Омир е споменал за влиянието на музиката над героите си в някои свои творби. В тях раните им биват изцелявани с помощта на чудотворна музика. По нашите земи са популярни легендите за магичното изкуство на тракиеца Орфей. Смята се, че голяма част от славата на България днес се дължи на певческите ни дарования – мистичните наследници на изкуството на Орфей, който бил известен и като лечител на психиката. Питагор пък бил голям почитател на хоровото пеене. Той смятал, че музиката предава хармонията си на душата на човека. Дори сам започнал да записва в книгите си различни мелодии като лек за определени болести. Следвайки примера на Питагор, и до днес много хора вярват в лечебните сили на музиката. През 19. век се утвърдила практиката психолози да лекуват пациентите си с музика. И до днес последователите на този метод твърдят, че тя помага на хора не само с нервни разстройства, а и за различни видове психични заболявания.
Но за най-лековита се смята класическата музика. Доказано е, че тя нормализира сърдечния ритъм и артериалното налягане, като потапя слушателя в състояние на спокойствие и умиротворение. Болните се повлияват най-добре от музиката на Моцарт. Интересно е, че освен на хората, тя влияе добре и на растенията и животните. Например кравите, които слушат Моцарт, дават значително по-вкусно и повече по количество мляко. Множество проведени експерименти посочват, че при болки в корема е хубаво да се слуша „Валс на цветята“ на Чайковски; при повишено кръвно налягане – „Сватбен марш“ на Менделсон, а при главоболие – „Пролетна песен” на Гершуин. При потиснатост се препоръчват валсовете на Чайковски и „Пролет“ на Вивалди, за алкохолиците е полезна „Аве Мария“ на Шуберт. За безсънието също има спасение, и то е „Пер Гюнт“ на Григ.
Споменах в началото, че музиката може да се използва и за лоши цели. Напоследък много религиозни лица, специалисти и дори обикновени хора твърдят, че хард рокът, метълът и хип-хопът са вредни не само за физическото, но и за психическото здраве на човека. За пианото се смята, че облекчава напрежението в стомаха и черния дроб, а за китарата – че отпуска сърцето. Барабаните пък повишават имунитета на човек, но за стиловете хард рок и метъл учените смятат, че комбинацията между тези инструменти по-скоро вреди на слушателя. Това се дължи главно на децибелите при звученето на тези инструменти. Доказано е, че когато звукът от барабани „там-там” превишава 100 децибела, някои слушатели започват да припадат. Рокендролът и сродните му музикални форми са с около 120 удара в минута (2 GHz). В последните години набират популярност и музикалните направления, при които броят удари в минута достига 240 (4 GHz). Те преобладават главно в метъл музиката. Образно казано, това е директен удар по мозъка и стомашно-чревния тракт. Често заболяване при естрадните изпълнители е стомашната язва, както и болестите на сърдечно-съдовата, имунната и нервната система, което може да се свърже с обсъжданите параметри на музиката.
Друго, смятано за отрицателно, въздействие на рок музиката е склонността й да разкрепостява психиката. Много хора твърдят, че тя освобождава сексуалната енергия и пробужда животинските инстинкти. Човек губи представа къде се намира, забравя моралните си ценности и започва да се държи по първобитен начин. Някои учени твърдят, че слушането на рок музика води до отделянето на т. нар. стресови хормони, които изтриват част от информацията в мозъка. Американски лекари начело с ученият Робърт Ларсън твърдят, че повтарящият се ритъм на бас-китарата влияе на гръбначно-мозъчната течност и на функционирането на жлезите, които регулират отделянето на хормони, както и на нивото на инсулин в кръвта. Същите учени наричат рока „музика-убиец“ или „звукова отрова”, водеща до музикално пристрастяване. Според психолога А. Азаров „звуковата отрова” може да доведе до лудост. Той твърди, че хората, които са склонни към самоубийство, често пишат музиката си така, че несъзнателно обричат на гибел част от своите почитатели. Много от съвременните песни, според него, се създават от „звуци – убийци”, които могат да доведат слушателя им до смърт. Днес все повече учени се опитват да докажат, че рокът с всичките си подразделения води до разкъсване на молекулите на ДНК и има опустошително въздействие върху човешкия мозък. Същите тези учени твърдят, че класическата музика има съвсем обратен ефект. Те застават твърдо зад теорията, че рокът, хевиметълът и всички останали подразделения на тежката музика убиват съзнанието, вредят на сърцето и могат да доведат хората до лудост.
Много музикални изпълнители с подкрепата на големите компании, които издават техните албуми, използват в своите песни негативни и разрушителни теми със силно влияние върху подрастващото поколение. Такива са песните за защита и възхвала на употребата на наркотици и алкохол; красивото и явно представяне на самоубийството като единствена алтернатива и най-доброто решение; насилие, внушавано чрез клиповете на съответните песни; извършване на ритуали по време на концертите; секс, фокусиран върху насилствения контрол, садизма, мазохизма, кръвосмешението, както и пренебрегване и обезценяване на жените.
Експерти по хипноза твърдят, че поредици от повтарящи се удари предизвикат хипноза. Заради това хората с нервни заболявания са максимално възприемчиви към всичко, което се „проповядва“ в рок музиката. Днес духовниците са уверени, че рок музиката е оръжие на Сатаната, способно да унищожи човека духовно и физически. Твърди се, че във всяко музикално течение в рок музиката, а също и в съпътстващата я култура, се крият антибожествени философии. Песните, свързани с дявола и ада, изобилстват в рок и метъл музиката. В книгата на У. Боймър „Ние искаме само твоята душа” почитател на групата „Black Sabbath” (Черна събота), казва следното: „С музиката на „Black Sabbath” човек може да бъде дрогиран и без наркотици!”
Текстовете на повечето пънк, рок и метъл песни, които често са неморални, разпространяват идеята за неподчинение и бунт срещу всички правила на социалния живот. Тези мисли се натрапват в съзнанието и променят хората поради възприемчивостта им към тази музика. Думите на някои песни гласят: „Прави каквото си искаш, това е целият закон!“ Този тип максима се разпространява в учението на Алистър Кроули, смятан за най-големият сатанист на 20 век. Една от книгите му, наречена „Книгата на закона”, служи за вдъхновение при писането на текстовете на много известни рок групи. Такава е и една от най-успешните песни в рок музиката на „Led Zeppelin” – „Стълба към небето”. Не е мит, че в нея се крие тайнствено послание, отправено към феновете. Тя описва едноименния култ от египетската митология, но носи и кодирана форма на сатанинско послание. Ако чуем песента отзад напред, можем да доловим фрагменти от следните изречения: „Чуйте, ние бяхме там… Аз ще пея, защото живея със Сатана… Служи ми! Там няма отърваване… когато трябва да живеем със Сатаната… Той е повелителят…”
Тези думи, подплатени с въздействаща музика, са способни да променят мисленето на хората. Хиляди наглед нормални тийнейджъри се държат като полудели на рок концертите и понякога извършват аморални действия не само под влиянието на музиката, но и на свързаните с нея алкохол и наркотици. За пример можем да посочим паметния концерт на групата „Rolling Stones” на 6 декември 1969 година (на занемарената автописта „Алтамонт Спийдуей”, близо до Сан Франциско). Със своите над 300 000 посетители за кратко време концертът се превръща в кървава сцена. За отговорници на реда са определени представителите на рок групата “Hell’s Angels” („Ангели от ада”), но след като се напиват, те започват да тероризират публиката по най-брутален начин. На песента  “Carol” за голямо учудване на зрителите една девойка от публиката се съблича гола и пълзи по посока на сцената, сякаш е главен олтар, а тя иска да се принесе в жертва на ботушите и тоягите на ангелите от ада. Последват я и други. По описанието на очевидец „колкото по-брутално ги биеха, толкова по-ясно се виждаше, че всички са под въздействието и принудата на някаква свръхестествена сила…” Тони Санчес разказва, че „жертвите не само понасяха болката и жестокостта, но просто жадуваха за тях”. Когато „Rolling Stones” запяват “Sympathy for the Devil”, „ангелите” започват да налагат безразборно слушателите. Концертът излиза от контрол, а кървавият ръкопашен бой не може да бъде спрян. Не стига това, но когато гримираният като Луцифер Мик Джагър изпълнява „Under my Thumb”, „ангелите” съвсем хладнокръвно намушкват с нож чернокожата 18-годишна Меридит Хънтър непосредствено пред сцената. Много от почитателите, унесени в ритъма на песента, дори не разбират какво става. Така със смърт и насилие завършва това излизане на сцената на „Stones”. Този концерт завършва с още трима убити и безброй ранени.
Относно рок музиката има още интересни изследвания, които се опитват да ни убедят в нейното неблагоприятно въздействие. Чрез наблюдения е доказано, че хард рокът се отразява зле на животните. Колкото и налудничаво да звучи, обаче, той се оказва полезен за плевелите и микробите, преносители на зарази. Преди години английски и новозеландски учени изумяват биолозите с доказателство, че растенията имат нервна система. Те установяват, че в една обикновена доматена семка действа същата електрическа система за сигнализация, каквато има и в нервната система на човека. Листото, по което пълзи гъсеница, мигом съобщава на останалите за очакващата ги неприятност. Единствената съществуваща разлика между нервните системи на животните и растенията се състои в това, че при изпращането на сигналите при растенията те се предават за половин час от клонче до клонче и това ги прави бавни и безпомощни, тъй като не могат да се противопоставят на измененията в средата. Докато при животните този процес се осъществява за секунди. От факта, че растенията имат нервна система, може да се стигне до извода, че и те се вълнуват и влияят от заобикалящата ги среда подобно на животните и човека.
Още през 1950 г. цветарят Артър Лоукър от Милуоки открива, че цветята обичат музиката. Професорът по ботаника от университета на щата Мадрас (Индия) Т. Сингх доказва твърдението на Лоукър. Почти 15 години той експериментира с музикалните предпочитания на растенията и благодарение на своите изследвания успява да докаже на света, че звуковите вълни въздействат върху растежа, цъфтежа и плодовитостта на цветята. Той открива, че когато растенията слушат музика, почти двукратно се увеличават дишането им, отделянето на вода и поглъщането на въглероден диоксид. Озвучаването също така стимулира фотосинтезата и 2-3 пъти ускорява обмяната на вещества и анаболизма.
Американската музикантка Дороти Ретълек си задава въпроса: „С еднаква наслада ли слушат растенията класика и рок?” Чрез изследвания тя установява, че най-бързо порастват растенията, отглеждани сред индийска музика и произведения на Бах, докато слушателите на рок музика дори намаляват растежа на листата и корените си. Друг факт се оказва просто смайващ за всички: растенията, които слушали Бах и цигулкова музика, не растели вертикално нагоре! Те се накланяли към източника на музиката, като че ли – привлечени от нейната красота; а растенията, които слушали рок, се навеждали обратно – сякаш за да се отдалечат и скрият от тонколоните. Това било многократно проверявано и всеки път растенията отговаряли с внимание или с пренебрежение. Нещо повече – наклонът бил сякаш мерна единица за любовта и вниманието им към определена музика. На Бах те реагирали с ъгъл 35 градуса, на индийската цитра – с цели 60 градуса! Самата Ретълек написва и книга “The Sound of music and plants”, която става бестселър. Множество снимки в нея показват как растенията сякаш „протягат ухо”, за да чуят Бах и Григ, и как бягат от модерната музика.
Като всяко механично колебание, звукът пренася енергия, но музиката има още една същност – информационна. На кое от двете реагират растенията: на енергията или на информацията? Оригинална хипотеза бе развита от руския биолог С. Шнол и математикът А. Замятин преди години. За живота на растенията особено значение имат т.нар. ензим-субстрактни комплекси. И в тях се крие всичко! Честотите на образуване на тези комплекси съвпадат с честотите на звуците. Например тонът „до” от контра-октава стимулира образуването на енолаза; „ми бемол” от субконтра-октава – на фосфорфруктокиназа; „ми бемол” от трета октава – на дехидрогеназа и т.н. Въпреки това енергията, пренасяна от звуците, е много малка – милиарди пъти по-малка от необходимата за разкъсването на химичните връзки. Но щом растенията не реагират директно на енергията, значи би трябвало да реагират на информацията!
Несъмнено музиката е най-масово разпространена сред тийнейджърите. Доказано е, че деца, изучаващи музика, показват по-високи резултати на различни тестове и се развиват като по-завършени и целенасочени личности. А при децата, които само я консумират, резултатите са по-слаби. Някои подрастващи се пристрастяват към слушането на музика като към наркотик. Меломаните или музикалните фенове дотолкова са обсебени от музиката, която слушат, че подражават във всичко на своите любими изпълнители – от техните дрехи, прически и постъпки до слабостите и пороците им. Феновете са склонни да се доверяват на това, което виждат, безкритично смятайки го за правилно. Според много родители това е лекомислено и укоримо поведение, но в основата на тази „мания” се крие нещо по-дълбоко – това е първият етап от порастването на индивида; периодът, в който той се опитва да покаже на родителите си своята самостоятелност и да изгради личността си. Следователно смятаните за вредни особености и прояви на тийнейджърите всъщност са положителни, понеже помагат за тяхното израстване. За съжаление, някои учени са по-критични и твърдят, че музиката (с всичките й жанрови особености), може да обсеби децата.
Всъщност тя не е опасна за всички тийнейджъри! Живеещите здравословен и щастлив живот могат да слушат любимата си музика, без тя да им влияе негативно. Музиката се оказва вредна предимно за подрастващите с проблеми, които системно биват атакувани от музикални стилове, съдържащи в себе си сериозни разрушителни теми. Това води до промени в поведението им – например изолация, депресия, алкохолна или наркотична зависимост. Тези младежи стават опасни не само за света, а и за самите себе си. Започват да мислят все по-често за самоубийство и животът за тях губи своята стойност. При тях наистина може да се говори за вредно влияние, но и тук трябва да подчертаем, че музиката съвсем не е единственият фактор, който ги подтиква към подобно поведение. По-скоро покрай своите проблеми те я използват като отдушник и източник на сила и разбиране, които не откриват в реалния живот.
Да се твърди, че само рокът и метълът влияят негативно на човешкия мозък, разбира се, е едностранчиво. Има и други стилове, които се отразяват зле на психиката. Попфолк музиката (т. нар. „чалга”) е един от най-масово слушаните стилове в България и на Балканите като цяло. Днес над 60% от населението у нас, независимо от възрастта си, харесва този стил музика. Някои смятат „чалгата“ и попфолка за различни понятия. В попфолка са включени много и разнообразни елементи от рап, хаус, рок и денс музиката. Като цяло, обаче, попфолк музиката с подстиловете си влияе неблагоприятно на човешкия мозък, защото понижава вибрациите му и човекът губи възприятието си за реалността. Например хората, които слушат попфолк музика, особено във високи децибели, губят контрол над тялото и съзнанието си. Тя е изградена чрез инфразвукови честоти и принуждава човека да танцува, дори да не желае. Допълнително попфолк музиката въздейства на мозъка ни чрез ултра и инфразвук, които ние не чуваме, но които се възприемат от органите ни и това оказва разрушителен ефект върху цялото ни тяло. Силната музика също е вредна – тя може да доведе до нервно разстройство заради свиването на артериите и възпрепятстването на притока на кръв към сърцето.
Често много песни от най-различни музикални стилове ни изумяват със своите текстове. В тях директно или индиректно се отправят послания за разврат и насилие. Благодарение на ритъма на песните, те лесно се запаметяват и не могат да излязат от главите на слушателите, които не спират да си ги повтарят. Ето защо наблюдателите са на мнение, че чалгата рефлектира директно върху първобитните инстинкти на човека. Развращава психиката му в чисто сексуален аспект и промива мозъка, програмирайки и поведението му. Феновете на тази музика смятат, че ги „разкрепостява” и ги „прави готини”, но всъщност тя е много далеч от световните тенденции в музиката. Младите хора копират попфолк певиците, чиято визия и поведение „са пошли, вулгарни и грозни”. Казва се, че тази музика няма никаква стойност по отношение на качеството както на текстовете, така и на мелодията и аранжимента, а клиповете се смятат за безсмислени. Според Светлана Куюмджиева „чалга публиката не обича да гледа класически произведения и автори и изисква от изкуството някакъв тип примитивно изразяване на красивото. Тя не иска да се мори да мисли върху изкуството, а просто да радва окото си. Този рефлекс към изкуството тук е народняшки, наследствен, древен. Чалгата не променя нищо в това, тя само го подхранва. Тя има нужното мнозинство, за да окаже съпротива на всеки опит за промяна на този стереотип или да го осмее и отрече. Това е породено може би от факта, че въпреки привидния разгул и показност, в същността си чалгата е дълбоко патриархално консервативна, както и самото ни общество. С други думи, по отношение на изкуството влиянието на чалгата е като да имаш стара и блокирала спирачка, която не ти позволява да мръднеш напред.”
Вестниците постоянно ни заливат със статии около живота на чалга изпълнителите. Тези статии често биват позовани на клюки, които ни изумяват и дори възмущават. Заглавие във вестник „Труд” от 14 юни 1997 година привлича погледа с провокативността си: „Певец сваля гащи пред НДК.” Това доказва, че още от времето, когато тази музика започва да става популярна в нашата страна, се акцентира на аморалните действия на изпълнителите, които се натрапват в съзнанието на децата. Днес пресата ни засипва с не по-малко „пикантни” заглавия около живота на чалга изпълнителите. Всичко това обаче също влияе неблагоприятно върху психиката – човек става заядлив, импулсивен и даже агресивен. Натрапваната и пропагандирана ниска култура подтиква хората към нецензурирани думи и действия и те постепенно губят човешката си същност.
В музиката има и други примери за стилове, влияещи зле на психиката. Наскоро нароилите се стилове като хаус, техно, транс и дъбстеп също си служат с вълни, чиито вибрации могат да подтикнат слушателите към същите действия, както слушателите на рок и поп музиката. Техно музиката сама по себе си е вид електронна денс (танцова) музика, възникнала в Детройт, САЩ през втората половина на 80-те години на 20 век. В днешно време съществуват много стилове в техното, но детройтското техно се смята за основата, върху която са градени много от другите поджанрове. Техното често се използва погрешно като понятие, обхващащо всякаква електронна или денс музика. За родствените жанрове на техното се смятат стилове като сатек, хаус и транс.
Като цяло техното, за разлика от хаус стила, е вид по-твърда денс музика, която използва по-твърд синтезатор и е силно повлияна от индустриалната музика. Докато в хаус музиката звукът е спокоен, мек и плавен, техно барабанът удря яростно, силно и мощно. Често слушателите казват за техното: „Това е хевиметълът на денс музиката!“ Въпреки всичко, техното е винаги ново и интересно заради честото използване на най-новите технологии за запис и звуко-обработване. Казва се, че то дава истинска свобода на въображението, усещанията и сетивата чрез музика. Феновете му описват, че рисува картини от едно бъдеще, което ние никога няма да видим, а само можем да усетим. Не е мит, обаче, че както техното, така и хаус музиката винаги са свързвани с наркотиците. Критици обвиняват тези стилове за масовата злоупотреба със забранени вещества на почитателите им.
От всичко дотук разбрахме, че едни от най-масово слушаните стилове музика се оказват вредни за нашето здраве и психично състояние. Може би всеки ще си зададе въпроса: „Тогава какво да слушам?” Отговорът е лесен – трябва да слушаме това, което ни е на сърце! В 21 век всичко около нас е вредно, но ако му позволим да ни навреди! Човекът се ражда такъв, какъвто е. Външните фактори като заобикаляща среда, филми, книги и музика, само доразвиват неговата личност. Истина е, че на никого не може и не трябва да се забранява слушането на какъвто и да е стил музика. Според мен музиката играе важна роля в израстването на човека. Много музикални стилове наслагват сред нас враждебност, агресия, депресия и тревожност, но рок и метъл музиката по никакъв начин не са виновни за същността на някои от слушателите им. Музиката не е определящ фактор нито за поведението, нито за същността на даден човек. Фактът, че известни политици и бизнесмени не крият пристрастията си към рок и метъл музиката, е пример как „опустошителното действие”, за което учените говорят, съвсем невинаги е налице. Например Джордж Буш и др. известни личности са големи почитатели на едни от най-известните рок групи на планетата, като това в нищо не им е навредило.
Наистина всеки може да слуша каквато музика иска, без задължително това да му вреди. Ако на някого не се харесва как даден стил влияе върху неговата психика, той спокойно може да си избере друг. Аз самата харесвам много рок и метъл музиката. Не смятам, че те са ми навредили по някакъв начин, но и не отхвърлям твърденията, на експертите и учените, които цитирах по-горе. Вярно е, че много песни проповядват антихристиянски философии и съдържат вибрации, които влияят на хората негативно, но според мен ключът за въздействието на музиката се крие в психиката на слушателя. Ако си емоционално слаб и чувствителен, не само музиката, а и заобикалящата те среда би ти повлияла негативно.
Действително много от тези стилове проповядват насилие и бунт, но всеки човек има нужда от бунт и известна доза агресивност, за да израсне. Смятам, че чрез тази музика индивидът намира вътрешната си свобода и ако успее да я слее с реалността, позовавайки се на здравия разум (който според мен не изчезва при слушането на рок музиката), няма начин нито един стил да му навреди. В заключение, моят отговор на въпроса дали музиката влияе на човешката психика е: да, музиката е силно въздействащо изкуство, но влиянието й не е непременно негативно. Лично аз намирам само положителни неща в начина, по който музиката ми е повлияла досега. Освен слушател, се опитвам да бъда и творец. От няколко години свиря на класическа китара и от личен опит мога да потвърдя, че благодарение на нея се научих на постоянство. Научих, че ако искаш да направиш нещо както трябва, първо е нужно да се заредиш с голяма доза търпение и желание. Останалото идва от самосебе си. Аз намирам рок и метъл музиката за дълбоко емоционални стилове, в които засегнатите теми се отнасят пряко до реалността и живота ни. На мен те ми влияят единствено чрез дълбоката истина, която изразяват музикантите в текстовете си.
И все пак някой мъдро беше казал: „Тайната на музиката е, че тя започва там, където думите свършват!”

Йорданка Делева, 10. клас


Европейска нощ на учените 2022 г.: