Византийското съчинение „Животът на Езоп“

ВИЗАНТИЙСКОТО СЪЧИНЕНИЕ „ЖИВОТЪТ НА ЕЗОП“

ОТ МАКСИМУС ПЛАНУДИС: АВТОРСТВО И РЕЦЕПЦИЯ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ*

 Андриана Светлинова Спасова

Българска академия на науките, София

Институт за литература


РЕКЛАМА:

***

andriana.spassova@gmail.com

THE BYZANTINE SONGBOOK “THE LIFE OF AESOP”

BY MAXIMUS PLАNUDES –

AUTHORSHIP AND RECEPTION DURING THE BULGARIAN REVIVAL

 

Summary: This report explores the handwritten Revival reception of the “The Life of Aesop” (1479) by Maximus Planudes. Two very important traditions, the Greek Enlightenment and French Classicism, contributed to a great extent to the emergence and popularity of the Aesopian biography during the Bulgarian Revival. At the same time, the Byzantine cultural heritage played a major role in the Revival idea of the ancient literary tradition. The study concludes that the pedagogical-educational effect is prevalent in the choice of the two enlighteners, Neofit Rilski and Raino Popovich, to translate the Aesopian biography. On the other hand, one of the most significant differences in their translations is that while Neofit Rilski adheres to the Slavonic language, Rayno Popovich is the bearer of the new Bulgarian language. The role of Greek education and the Greek language for the worldview of both Hellenic alumni is great, with the key figures of Neophitos Doukas and Adamantios Korais. With these and some other guidelines, this study tries to contribute to the rehabilitation of the place of the Renaissance handwritten reception of “Life of Aesop” by Maximos Planudes.

 

Key words: “The Life of Aesop” (1479), Maximus Planudes, Bulgarian Revival reception, ancient prose, Greek enlightenment, Byzantine cultural heritage

 

Резюме: Настоящият текст изследва останалата встрани от литературоведските изследвания възрожденска ръкописна рецепция на съчинението „Животът на Езоп“ (1479) от Максимус Планудис. За възникването и популярността на Езоповата биография по време на Българското възраждане в най-голяма степен допринасят две знакови традиции – на Гръцкото просвещение и на Френския класицизъм. Същевременно византийското културно наследство изиграва основна роля за формирането на възрожденската представа за античната литературна традиция. Изследването достига до извода, че педагогическо-образователният ефект е надделяващ при избора на двамата просветители Неофит Рилски и Райно Попович за превода на Езоповата биография.

От своя страна, една от най-съществените разлики в преводите им е, че, докато Неофит Рилски се придържа към черковнославянския език, то Райно Попович е предпочита новобългарския говорим език. Ролята на гръцката просвета и на гръцкия език за светогледа и на двамата елински възпитаници е голяма, като ключови са фигурите на Неофитос Дукас и Адаманстиос Кораис. Освен това в него се разглежда темата за автора, преводача, съ-преводача и плагиатора през Българското възраждане. С тези и някои други насоки изследването прави опит да допринесе за реабилитиране мястото на възрожденската ръкописна рецепция на „Животът на Езоп“ от Максимос Планудис.

Ключови думи:Животът на Езоп“ (1479), Максимус Планудис, българска възрожденска рецепция, Гръцко Просвещение, византийско културно наследство

 

Едни от видните български преводачи на XIX век– Неофит Рилски и Райно Попович, имат противоположни виждания за изграждането на книжовния език подобно на различните разбирания на гръцките просветители – Адамандиос Кораис и Неофитос Дикас. Докато Ад. Кораис се придържа към идеята за разбираем общоговорим език (димотики, δημοτική – народен), то Н. Дукас – към идеята за архаичен, близък до старогръцкия език (катаревуса, καθαρεύουσα – чист книжовен). Тази тенденция рефлектира върху двамата български книжовници, но разбирането на Р. Попович е по-скоро изненадващо и нетипично. Първоначално той посещава гръцкото училище в Сливен, а по-късно продължава образованието си (1816–1818) в Букурещ, където учи при авторитетни преподаватели като Неофитос Дукас по гръцка литература и Стефанос Комитас по философия. Неофит Рилски също получава елинистично образование в Мелнишкото гръцко училище при видния елинист Адам от Мецово. Именно тук Неофит Рилски усвоява антични литературни образци и модела на класическата филология.

 

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.”Българска наука”.


Европейска нощ на учените 2022 г.: