Вирусът, който може да излекува Алцхаймер, Паркинсон и други заболявания

Credit: Ann Gordon, flickr

През 2004 британският химик Крис Добсън спекулира, че може да съществува универсален еликсир, който да се пребори не само с алфа-синуклеина при болестта на Паркинсон, но и с амилоидите, които се образуват при множество заболявания, свързани с погрешно нагъване на протеините. Забележителното е, че същата година израелският учен Бека Соломон откри един необичаен кандидат за този еликсир – микроорганизъм, наречен фаг.

Соломон е професор в Университета на Тел Авив. Тя направила откритието си, когато изпитвала нов нов клас агенти срещу болестта на Алцхаймер. При успех, това ще даде началото на края на Алцхаймер, Паркинсон и много други невродегенеративни състояния. Историята е удивителна, но главният герой не е нито Соломон, нито който и да било друг учен, а скромният вирус, наречен М13.

Сред многобройните вариации на вирусите, има една, която инфектира бактерии. Известни като бактериофаги или просто фаги, тези микроорганизми се срещат навсякъде – от дъното на океана до стомаха на човека. Целта на М13 е да инфектира само един вид бактерия – Escherichia coli, която може да бъде открита в огромни количества в червата на бозайниците. Като други микроорганизми, М13 има само една цел  – да предаде гените си нататък. За да направи това, той притежава оръжия, които да му позволят да навлезе в клетката, да я завладее и дори да я убие. Преди появата на антибиотиците, всъщност лекарите понякога използвали фаги, за да се борят с иначе нелечими бактериални инфекции.

За да разберете интереса на Соломон към М13, е необходима малко повече информация за предишните и проучвания. Тя е водещ изследовател на Алцхаймер, известна с това, че е пионер в т. нар. имунотерапевтично лечение на болестта. Имунотерапията включва специално приготвени антитела, вместо лекарствени вещества, които се насочват към плаките и сплетенията, причинени от болестта. Антителата са молекули, с формата на Y, които са част от естествената защита от инфекции. Те се свързват с нашествениците и подпомагат унищожаването им от имунната система. Но от 70-те години на 20-ти век, учените са в състояние да използват генното инженерство за създаване на изкуствени антитела, които нападат нежелани натрапници, като раковите клетки. През 90-те години Соломон решава да докаже, че такива антитела могат успешно да нападат бета-амилоидните плаки при Алцхаймер.


РЕКЛАМА:

***

Прочетете целия материал в първия брой на новото списание „Българска наука и медицина“: тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: