Вируси на 15 000 години са открити в тибетски ледник

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Повечето от вирусите досега са били неизвестни на науката, установява проучването.

 

Учени, изследващи лед от глетчери, са открили вируси на почти 15 000 години в две проби от лед, взети от Тибетското плато в Китай. Повечето от тези вируси, запазени при дълбоко замразяване, не приличат на никои от каталогизираните досега вируси.
Констатациите им, публикувани в списание Microbiome, биха могли да помогнат на изследователите да разберат как вирусите са еволюирали през вековете. За това изследване учените създадоха и нов, свръхчист метод за анализ на микроби и вируси в лед, без да го замърсяват.

„Тези ледници се образуват постепенно и заедно с праха и газовете в този лед се депонират и много, много вируси“, казва Жи-Пин Чжун, водещ автор на изследването и учен от Университета на щата Охайо и Центъра за климатични изследвания, който също се фокусира върху микробиологията. „Ледниците в западен Китай не са добре проучени и нашата цел е да използваме тази информация, за да отразяваме каква е била средата в миналото, а вирусите са част от тази среда.“

Изследователите анализираха проби от вътрешността на леда, взети през 2015 г. от ледената шапка Гулия в западен Китай. Пробите са събрани на голяма надморска височина – районът на Гулия, откъдето произхожда този лед, е на ок. 6700 м над морското равнище. Ледените ядра съдържат слоеве лед, които се натрупват година след година, улавяйки каквото и да е в атмосферата около тях по време на замръзването на всеки слой. Тези слоеве създават своеобразна хронология, която учените са използвали, за да разберат повече за изменението на климата, микробите, вирусите и газовете през цялата история.


РЕКЛАМА:

***

Изследователите са установили, че ледът е бил на почти 15 000 години, използвайки комбинация от традиционни и иновативни техники.
При анализа на леда, те са открили генетичните кодове на общо 33 вируса. Четири от тези вируси вече са идентифицирани от научната общност. Но останалите 28 от тях са напълно нови за науката. Около половината от тях изглежда са оцелели по времето, когато са били замразени, но не въпреки леда, а именно заради него.

Цялата статия, както и още много други можете да прочетете в новия брой 147 на сп. Българска Наука

Подаряваме ти първите 46 стр. от брой 147 тук>>