Автор: Росица Ташкова
На 25 май посетих Археологическия музей на гр. Велико Търново, където с Петя Иванова пропътувахме хиляди години назад във времето, за да се докоснем до бита и културата на хората, обитавали някога нашите земи. Как са живели, в какво са вярвали и какви са били техните занаяти? Каня ви на кратко пътешествие с машината на времето, а когато се завърнем, не пропускайте да посетите музея и на живо.
Всички артефакти в Археологическия музей на Велико Търново са много ценни, тъй като ни дават сведения за тези, които са обитавали земите ни хиляди години преди нас. Музеят е открит през 1985 г. по случай 800 години от въстанието на братята Асен и Петър.
В първата зала на музея са изложени най-древните намерени предмети. Значим обект от неолитната епоха е селищната могила от с. Самоводене. Това може би е едно от най-големите неолитни селища на Балканския полуостров. Заема площ от 200 дка. Съществува без прекъсване в продължение на 600–700 години или от 5700 до 5000 г. пр. Хр. Наблюдават се 12 жилищни хоризонта – вкопани и надземни жилища. Важен паметник за човешката история, произхождащ от това селище, е знаковата предписмена система. Тя се намира върху дъното на керамичен съд и е датирана 5000 г. пр. Хр. Но все още не се знае какво е тяхното значение и може би тази загадка никога няма да бъде разкрита.
Впечатляваща находка е глиненият олтар с моделирана вътре в него женска фигура, свързана с култа към богинята майка. Представите за този култ допълват експонираните амулети от млечни зъби на елен, култови стълбчета и зооморфна пластика. Селището е открито в местността Качица в Търново (днешният Пишман) и е датирано от късния неолит до късния халколит (5300–3800 г. пр. Хр.).
Кремъчните ножове от неолитната селищна могила Джулюница са датирани 4800–4000 г. пр. Хр. От това време е и първият рисуван съд, украсен чрез отнемане на повърхностния слой на съда и последващото му запълване с бяла паста.
Един от най-ценните експонати в първата зала на музея е златната находка от селищна могила Хотница. Златото е открито в храма на селището и се състои от 21 големи халки, 17 по-малки, 1 гривна и 4 апликации, представляващи схематично човешко лице. Предполага се, че това са първите в света златни изделия, направени от човека. Датирани са 4100 г. пр. Хр.
Хотнишката селищна могила има 14 жилищни хоризонта, 20 сгради – една от тях е храмът, а в друга са открити много костни идоли и се предполага, че това е била работилница за тяхното изработване. Открити са и много предмети, свързани с духовните представи на енеолитното общество.
До Хотнишкия водопад е открито селище от прехода от енеолит към бронзовата епоха, 3600 г. пр. Хр. Има два жилищни хоризонта. По време на разкопките е доказано, че подземните жилища са били заляти от вода, а надземните са изгорели. Открити са много интересни артефакти – вече при изработката на глинените съдове се е използвал ръчният грънчарски кръг, което е много напредничаво за времето си. Тук се появяват лъжици от глина, костени игли и медни ножове, както и мидата спондилус, която не е местен биологичен вид и изглежда е била внасяна от други земи. Мидата е носена като амулет.
В музея има находка от 32 кухи бронзови брадви, за които се смята, че са били използвани като разменна монета. Те са открити в с. Овча могила.
След 1100 до 700 г. пр. Хр. настъпва желязната епоха. По нашите земи живеят траките: кробизи и уздицензи. Разкрити са много предмети, притежание на тракийската аристокрация.
Виртуална разходка из първата зала с Петя Иванова:
През 1990 г. край с. Големани, е проучена тракийска могила, случайно открита при строителни дейности. Тя е проучена от д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново. Разкритата могила е част от голям некропол, състоящ се от 8 могили. Открито е голямо погребение на гетски династ или парадинаст от края на 5 в. пр. Хр. Гробният инвентар включва около 260 предмета от злато, бронз и желязо, които свидетелстват за владетелски, жречески и военни дейности, изпълнявани от погребания. Парадинастите са военно-административни управници, подчинени пряко на царстващите владетели и на централната власт. Те са и неговите съуправители и контролират отделни области от общата територия на държавното обединение. Според Херодот, те са най-мъжествените и най-справедливите сред траките.
Погребението е изложено в отделна зала.
През късножелязната епоха, 4–5 в., натуралната размяна преминава в парична. Траките не са секли монети, а са използвали такива от гръцките полиси. Когато не достигали, правели тракийски имитации. Във витрините на музея са показани монети и от македонски владетели. В изложената бронзова кана е имало съкровище от сребърни монети от 2–3 в.
В началото на новата ера Римската империя завладява земите на Балканския полуостров. След покоряването на тракийските племена, през 15 г. сл. Хр. между Дунав и Стара планина е образувана провинцията Мизия, в която възникват множество градски центрове.
В средата на първи век земята по поречието на р. Росица била разделена сред демобилизирани войници. Старите одриски земи били организирани в провинция Тракия през 45 г. сл. Хр. След 25–30-годишна служба в армията римският войник бил демобилизиран и получавал поземлен участък или пари.
Появила се нужда от градски център, който да събира данъците. Това е била причина за създаването в началото на втори век на Никополис ад Иструм – градът на победата.
Той се разполага на 18 км от Велико Търново, върху плато на левия бряг на р. Росица. Основан е от римския император Марк Улпий Траян (98–117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.) и се превръща във важен административен и икономически център в северната част на римската провинция Тракия. Градът е населен предимно с преселници от Мала Азия. Основната дейност на градската аристокрация е било земевладението. Около 100 години те секли собствени моменти с над 1000 емисии. На лицевата им част е бюстът на императора и титлата му, а на гърба – божество и името на града на старогръцки език.
В Никополис ад Иструм е открита и най-голямата за българските земи статуя на божеството Асклепий, с височина почти два метра. Статуята е от мрамор и е открита през 1985 г. от археолога Румен Иванов. Понастоящем краси лапидариума на Археологическия музей на Велико Търново.
Във втората зала на музея можете да видите снимка на площадния комплекс на Никополис ад Иструм, артефакти от разкопките и макет на агората.
От първи до седми век град Нове е седалище на I Италийски легион: 4000 до 6000 войници охранявали границата. В началото е бил военен лагер, но постепенно около него възниква и цивилно селище.
В залата са изложени различни строителни материали, включително такива, които се внедряват за подобряване на акустиката в сградите и тигула (цигла) с печат на I Италийски легион, който в извънвоенно време се занимавал с тяхното производство.
Тук можете да видите и част от голямото монетно находище, наброяващо над 3700 сребърни монети, както и медна военна диплома, издавана на демобилизираните войници. Тези войници първоначално били набирани сред римляните, а по-късно армията разчитала на наемници, на които държавата заплаща. Пътищата и акведуктите са изградени именно от войниците в извънвоенно време.
Изложена е и тръба от хипокауст от Никополис ад Иструм. Тя е служела за затопляне на помещенията. Когато римляните строяли град, първо се определяли посоките и главната порта винаги била насочена към Рим – за Никополис ад Изтрум това е западната порта. След това се прави канализацията, а след нея и улиците, които са перпендикулярни: главната е север-юг, а другата е изток-запад. Агората е централният площад, който вечер се затваря. Там са разположени магазините.
Изложена е луксозна керамика, тъй като през втори век на територията на Никополис ад Иструм се изграждат четири центъра за производство на керамика: Павликени, Бутово, Хотница и Бяла черква. Показана е и шлаката от процеса на производство, което е доказателство, че то се е извършвало на място и керамиката не е вносна.
В залата има пещ за изпичане на съдове. Съществуват десетки запазени такива пещи. Огънят гори отдолу, а отгоре се поставят съдовете за изпичане, покрити с капак, който се разрушава в края на процеса. В Павликени има музей, в който се демонстрира този занаят.
Керамичният център край Павликени е произвеждал предимно фина керамика с много голям асортимент, докато в керамичния център край Бяла черква са открити най-добре запазените досега пещи за изпичане на строителна керамика.
В залата са изложени и тежести, наречени екзагии с точно определено тегло. В района са открити две тържища, където са били използвани те.
Тук можете да видите и съдовете, в които наетите оплаквачки са събирали сълзите си при оплакването на покойник и в зависимост от количеството събрани сълзи им се е заплащала съответната сума. Тези съдове са от стъкло или от глина, наричат се лакримарии и са се поставяли до главата на починалия.
В съдове са запазени изгорели смокини и фурми, които са били внасяни от Изток. Съдчето от стъкло също не е местно производство.
В залата са изложени и оброчни плочки с божества от гръцкия и римския пантеон. Най-почитани били Тракийският конник и Херкулес.
В надгробна могила край гара Джулюница са разкрити погребения от III век с богат гробен инвентар. Тъй като един от най-почитаните богове по онова време е Дионисий, чийто жезъл завършвал с шишарка, много ритуални съдове за неговите празници били със същата шишарковидна форма.
В последната зала са изложени моменти от Средновековието, когато Търнов град е столица на България (12–14 в.). Предполага се, че след разрушаването на римския град Никополис ад Иструм през 5 век, хората се заселват на укрепеното от природата място – Царевец, още преди 12 в. Затова в първата витрина са изложени различни съдове от по-ранни времена – съд с прабългарския символ на бога Слънце и славянска керамика. Тук има и кръстове енколпиони, съставени от две части, които се затварят и вътре се поставяли частици от мощи или други свещени предмети.
Първите разкопки на Царевец са осъществени от местното археологическо дружество още през 1879 г. През 1900 г. се правят по-мащабни разкопки на Царевец и Трапезица от френския археолог Жорж Сьор, но всичко, което е открито в момента се намира в музея в София. Най-мащабни са разкопките през 60-те и 70-те години, а средствата за тях са събирани от целия български народ.
В залата под лупа могат да бъдат разгледани златният пръстен печат на цар Калоян и златният кръгъл печат на цар Иван Асен II. Има и оловен печат на цар Калоян. С тези печати се скрепяват важни царски документи и дипломи. Златният печат се нарича хрисовул, сребърният – аргировул, а оловният – молевдовул.
През 1972 г. Въло Вълов разкрива поредния гроб (номер 39) от голям некропол пред църквата Св. Четиридесет мъченици. В него е открит много висок за времето си мъж – около 1,90 м. Смята се, че това е цар Калоян. Костите му са погребани през 2007 г., като преди това са обработени със специален колофонен разтвор, с който са обработвали мумиите някога, и са запечатани в специален саркофаг, в който не навлизат влага и въздух. Тази процедура може да ги запази непокътнати в продължение на 3000 години с надеждата някога да се установи със сигурност дали това наистина е Калоян.
Виртуална разходка из третата зала с Петя Иванова:
