Велико Търново: Разходка в древността

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Росица Ташкова

На 25 май посетих Археологическия музей на гр. Велико Търново, където с Петя Иванова пропътувахме хиляди години назад във времето, за да се докоснем до бита и културата на хората, обитавали някога нашите земи. Как са живели, в какво са вярвали и какви са били техните занаяти? Каня ви на кратко пътешествие с машината на времето, а когато се завърнем, не пропускайте да посетите музея и на живо.

Всички артефакти в Археологическия музей на Велико Търново са много ценни, тъй като ни дават сведения за тези, които са обитавали земите ни хиляди години преди нас. Музеят е открит през 1985 г. по случай 800 години от въстанието на братята Асен и Петър.

В първата зала на музея са изложени най-древните намерени предмети. Значим обект от неолитната епоха е селищната могила от с. Самоводене. Това може би е едно от най-големите неолитни селища на Балканския полуостров. Заема площ от 200 дка. Съществува без прекъсване в продължение на 600–700 години или от 5700 до 5000 г. пр. Хр. Наблюдават се 12 жилищни хоризонта – вкопани и надземни жилища. Важен паметник за човешката история, произхождащ от това селище, е знаковата предписмена система. Тя се намира върху дъното на керамичен съд и е датирана 5000 г. пр. Хр. Но все още не се знае какво е тяхното значение и може би тази загадка никога няма да бъде разкрита.

Впечатляваща находка е глиненият олтар с моделирана вътре в него женска фигура, свързана с култа към богинята майка. Представите за този култ допълват експонираните амулети от млечни зъби на елен, култови стълбчета и зооморфна пластика. Селището е открито в местността Качица в Търново (днешният Пишман) и е датирано от късния неолит до късния халколит (5300–3800 г. пр. Хр.).


РЕКЛАМА:

***

Млечни зъби на елен. Снимка: Росица Ташкова

Кремъчните ножове от неолитната селищна могила Джулюница са датирани 4800–4000 г. пр. Хр. От това време е и първият рисуван съд, украсен чрез отнемане на повърхностния слой на съда и последващото му запълване с бяла паста.

Един от най-ценните експонати в първата зала на музея е златната находка от селищна могила Хотница. Златото е открито в храма на селището и се състои от 21 големи халки, 17 по-малки, 1 гривна и 4 апликации, представляващи схематично човешко лице. Предполага се, че това са първите в света златни изделия, направени от човека. Датирани са 4100 г. пр. Хр.

Златната находка. Снимка: Росица Ташкова

Хотнишката селищна могила има 14 жилищни хоризонта, 20 сгради – една от тях е храмът, а в друга са открити много костни идоли и се предполага, че това е била работилница за тяхното изработване. Открити са и много предмети, свързани с духовните представи на енеолитното общество.

До Хотнишкия водопад е открито селище от прехода от енеолит към бронзовата епоха, 3600 г. пр. Хр. Има два жилищни хоризонта. По време на разкопките е доказано, че подземните жилища са били заляти от вода, а надземните са изгорели. Открити са много интересни артефакти – вече при изработката на глинените съдове се е използвал ръчният грънчарски кръг, което е много напредничаво за времето си. Тук се появяват лъжици от глина, костени игли и медни ножове, както и мидата спондилус, която не е местен биологичен вид и изглежда е била внасяна от други земи. Мидата е носена като амулет.

 

 

Цялата статия е публикувана в брой 110 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!