Възрожденските къщи

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца

Българското национално възраждане е израз на икономическия и политически подем на страната ни. Небивал разцвет бележат културата и изкуството. Подир вековете на угнетения и потиснат народен дух, българският творчески гений се разгръща и процъфтява. Архитектурата, живописта, дърворезбата и всички художествени занаяти са онзи венец, в който са вплетени народните усилия.

Носител на този размах са заможните българи, които предугаждат новите тенденции и строят красиви жилища, въздигат църкви, градят училища, стягат силуетите на часовникови кули, проектират цели търговски и занаятчийски чаршии. Изпод сръчните им дюлгерски ръце оживяват емблематичните фасади, оцветени в синьо, бяло, червено и охра, скрепени в едно от камък, дърво и мазилка. Няма никакво съмнение, че фамилните къщи, тези перли на възрожденската архитектура в България, от една страна са събрали в себе си най-хубавото от местните традиции, съчетавайки и европейски, и източни влияния, а от друга – разказват за специфичния бит, култура, естетически схващания, строителна техника и природни дадености в различни части на нашето отечество – България.

Наименованията на типовете възрожденски къщи показват територията, на която преобладава съответният тип (Западна България, Родопите, Добруджа, Странджа и Черноморското крайбрежие) или населеното място, в което са се съхранили най-много и най-прекрасни образци от типа къщи (Тетевен, Трявна, Копривщица, Жеравна, Банско, Пловдив).


РЕКЛАМА:

***

Началото на пъстрото разнообразие при възрожденските къщи се корени много по-назад във времето, създавало се е в условията на феодална изолация на отделните области, вследствие на която са се появили различия в живота и бита на българското население.

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.

 

Виж повече за Абонамента тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: