Една от най-спешните цели към зеления енергиен преход на България е планът за декарбонизация, според който до 2030 г. средните емисии от енергопроизводството ни трябва да са паднали до под 350 килограма на мегаватчас. В момента термичните ни централи, особено тези на въглища, имат емисии от над 1100 килограма на мегаватчас, но чрез микс от различни технологии, преходът може да се случи плавно и без да се създават рискове за енергийната система на страната.

Друг много важен момент е България да използва максимално собствени енергийни източници без да влиза в доставка на такива, тъй като това води до зависимости, които в някои случаи могат да се окажат проблем. Основната концепция е това да стане с минимално използване на природен газ, който през преходния период да бъде заменен с български фосилни горива, като лигнитни въглища, които постепенно да намаляват с времето. 

На второ място идва чистата атомна енергия от двата реактора на АЕЦ-а, които в перспектива ще трябва да бъдат заменени от други два и евентуално разширени и допълнени с още реактори.

След което идва най-важното, а именно зелената енергия във всичките ѝ форми – фотоволтаици, вятърни турбини, опити с биомаса, геотермална енергия – всички възможни инструменти в един правилен микс.

Проблемът при възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е, че те са непостоянни, което води със себе си дефинитивното изискване да имаме и ефективно съхранение на енергия. Комбинацията между ВЕИ и съхранението е ключът към декарбонизацията.

В това отношение България има предимства, едно от тях е, че разполагаме с най-голямата в региона помпено акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) при язовир Чаира, за която има проект дори да бъде значително разширена, включвайки още един водоем към нея. 

Други опции са съхранението на енергия чрез сгъстен въздух и разбира се батерийното съхранение, предимно с литиево-йонни батерии. Освен това България е един от големите производители на оловно-кисели акумулатори, при които теглото не е от съществено значение и съответно те представляват доста добра алтернатива. Този тип батерии позволяват над 98% рециклиране, докато за литиево-йонните все още няма наложена технология в световен мащаб. 

Има сериозен потенциал и огромният комплекс Марица-изток да се трансформира и адаптира към зелен добив на енергия. Теренът там е много благоприятно и слънчево място за добив на зелена енергия чрез разполагане на фотоволтаици. Предимство е също така и, че може да се използва вече съществуващата инфраструктура, включително за производство и съхранението на зелен водород. А има разработен проект там да се направи и нов ПАВЕЦ с подземен водоем.

България има потенциала да развива всички сега съществуващи технологии за генериране и съхранение на енергия, както и да разработва нови, което да я направи водеща не само в района на Балканите, но и в цяла Европа. Необходимите за това ресурси са налични, а също така и интерес към инвестиции от страна на бизнеса, наред с публичните средства. С малко повече популяризиране на от страна на медиите и подкрепа от страна на държавата до десетина години България може да влезе в съвсем други релси на енергийно развитие. Така можем да бъдем независими от световните пазари на енергия, с доминантност на възобновяемите енергоизточници и с масивно съхранение, което да ни осигури баланс и дори възможност да изнасяме електроенергия. А когато вече имаме евтина зелена енергия, това ще доведе със себе си и нови възможности за индустрията и икономиката.

Статията е обобщение на интервю на Българска Наука с проф. Георги Тодоров, декан на Факултета по индустриални технологии в ТУ – София.

Текст: Радослав Тодоров