Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ Враца

Преди 141 години върху наранената българска земя се разиграват главните сражения и битки на Освободителната Руско-турска война, която в историята на Европейския континент е едно от най-крупните военни събития на ХIХ век. Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 190 000 свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, Сърбия и Черна гора. Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Не е достатъчно да се спомене само известният принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10 000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи, организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи; българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35 000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Опитите на някои историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти, съхранени в историческата летопис. Същественото е, че интересите на царска Русия, свързани с тази война, напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество В хода на войната планът на руското командване е да се премине Балкана в три направления – през Западния дял, през Троянския проход и през Шипченския дял. Турската армия не очаква настъпателни действия през зимата. Българите масово помагат на руските войски при зимното преминаване. Тази спонтанна помощ има различни измерения. Според мен най-важна се оказва икономическата/материална помощ. Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските, руската армия получава едва 30-40% от продоволствения ресурс. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси. На първо време бил използван продоволственият запас на завзетите турски складове.

Не е тайна, че се разчитало и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи, като небезизвестния Евлоги Георгиев, предложил да отпусне 180 000 франка. Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж. В заповедта си за похода от 9 декември 1877 г. ген. Скобелев препоръчва на командирите си да купуват български полушубки от Ловеч и Севлиево във възможно по-голямо количество. Той предлага сухарите да се заменят с хляб, закупуван по пътя и на български царевични питки.

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Виж повече за Абонамента тук.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!